Снимка: Bloomberg |
Когато Федералният резерв публикува полугодишния си доклад за финансовата стабилност през май, аз написах, че централната банка се е доближила възможно най-близо до идентифицирането на „балон“. Така че, представете си какво бих могъл да кажа за последната актуализация на Фед, която беше пусната в понеделник, пише за Bloomberg Брайън Чапата, CFA.
В края на краищата, за шестте месеца след първия доклад, индексът S&P 500 напредна с 13%, биткойн достигна безпрецедентни висоти, като по-широкият крипто пазар надхвърли 3 трилиона долара като размер и дори компаниите за придобиване със специално предназначение (SPACs) успяха да постигнат печалби. Ако пазарите не бяха в балон през май, със сигурност изглежда, че сега са в такъв. И въпреки това Фед не показва неотложност да направи нещо, за да управлява този риск.
По-специално решението на централната банка да забави затягането на паричната политика има последствия за коригираните с инфлацията лихвени проценти по американския дълг, тъй като търговците на облигации скоро очакват по-бърз ръст на цените за по-дълго. Доходността на 30-годишните държавни ценни книжа, защитени от инфлацията (TIPS), падна до рекордно ниските -0,578% във вторник, отразявайки разликата между доходността на номиналната дълга облигация (1,82%) и оценката на пазара за годишния ръст на цените през следващите три десетилетия (2,4%). Преди пандемията от ковид 30-годишната реална доходност никога не е бе падала под нулата.
Реалните доходности са една от най-честите обосновки защо акциите продължават да поставят рекорди и да се противопоставят на гравитацията. Те са основна част от тезата „Няма алтернатива“: Защо да притежавате облигации, които дори няма да донесат положителна възвръщаемост след инфлацията? Вместо това може да хвърлите пари за скъпи акции, след като компаниите поне имат шанса да пренесат увеличението на разходите към потребителите и да подкрепят маржовете си на печалба.
Мат Кинг от Citigroup обобщи текущата динамика в скорошен подкаст:
„Инвеститорите почти бяха свикнати на следното: О, не гледайте фундамента, той няма нищо общо с пазарната цена. Важни са само стимулите и реалната доходност. Но те виждат реалната доходност обратно на дъното и си казват, добре, следователно няма за какво да се притесняваме.
Дългосрочната и малко страшна история е, че последните няколко цикъла всъщност не минаха по план. В нито един момент, поне досега, централните банки не трябваше да повишават лихвите, за да охладят прегряващата икономика. Това, което предизвика рецесиите, беше случайно спукване на балоните при активите. И страшното е, че всеки път ставаше въпрос за по-ниско ниво на реална доходност, което е задействало спукването на балоните. И почти сякаш се изисква все по-ниско ниво на реална доходност или все по-голяма и по-голяма степен на стимули, за да държат инвеститорите фундаментално скъпи активи.“
Очевидно не това е, което Фед иска да чуе. Регулаторите са чувствителни към слабото възстановяване от пандемичния шок и изглежда възнамеряват да поддържат повишено потребителското търсене, дори ако това означава да оставят инфлацията да се нагорещи. Това помага да се обясни защо, дори и при най-лесните финансови условия, които е имало, централната банка съвсем лекичко отстъпва от своите извънредни покупки на активи за 120 милиарда долара месечно, което вероятно ще отложи вдигането на лихвите с поне осем месеца.
