Снимка: Bloomberg LP |
Федералният резерв повиши бенчмарковата си лихва с половин процентен пункт, най-големия ръст от 22 години, и заяви, че ще започне да ограничава притежаваните си облигации от идния месец като допълнителна стъпка в борбата за забавяне на инфлацията, предава Ройтерс.
Американската централна банка установи федералната си лихва в диапазона между 0,75% и 1% след единодушно решение, като е вероятно да последват още повишения на лихвите със сходен размер.
Въпреки спада на брутния вътрешен продукт през първите три месеца на годината, „разходите на домакинствата и фиксираните инвестиции на бизнеса остават силни. Ръстът на работните места е силен“, коментира Федералната комисия за отворения пазар, която определя лихвите, в комюнике след края на двудневната среща във Вашингтон.
Инфлацията „остава ускорена“, като войната в Украйна и новите блокади заради коронавируса в Китай заплашват да задържат натиска висок, се казва в комюникето. „Комисията е много внимателна към инфлационните рискове“, допълва тя.
Според съобщението балансът на Фед, който нарасна до около 9 трлн. долара, тъй като централната банка се опита да предпази икономиката от COVID пандемията, ще бъде намален с 47,5 млрд. долара на месец през юни, юли и август, а свиването ще бъде увеличено до 95 млрд. долара през септември.
„Много е неприятно“, каза председателят на Фед Джером Пауъл във връзка с въздействието на инфлацията върху домакинствата. „Ако сте нормален спестовен човек, вероятно нямате… твърде много допълнителни пари…за харчене и това моментално удря разходите ви за храни… за бензин и други такива неща. Затова разбираме болката“, допълни Пауъл.
Председателят на Фед говори на пресконференция след края на двудневното задеание на централната банка и заяви, че той и колегите му са решени да възстановят ценовата стабилност, но това ще доведе до по-високи лихви, включително за неща като ипотечни кредити и заеми за автомобили.
„Така че няма да е приятно, но накрая всички ще са по-добре… със стабилни цени“, отбеляза Пауъл.
Централните банкери не публикуват нови прогнози за икономиката след срещата си тази седмица, но данните след последното заседание през март не дават основание да се очаква охлаждане на инфлацията, ръста на заплатите и нажежения темп на наемане на нови служители.
Днешното повишение на лихвите следва ръста с четвърт пункт през март, който сложи край на двугодишните почти нулеви лихви, които целяха да предпазят американската икономика от първоначалния удар от COVID-19.
Централните банкери, които многократно сигнализираха намерението си да ускорят темпа на повишаване на лихвите, се опитват да ограничат най-бързата инфлация от началото на 80-те години на миналия век. Тогава председателят на Фед Пол Волкър повиши лихвите с 20%, с което срина както инфлацията, така и по-широката икономика. Сега надеждите на Фед са, че комбинацията от по-високи лихви и свиване на баланса ще осигурят меко кацане, което ще предотврати рецесия и в същото време ще овладее инфлацията, пише Bloomberg.
Индексът на потребителските разходи, предпочитаното мерило на инфлацията от Фед, се повиши с 6,6% в годината до март, което е над три пъти спрямо целта на централната банка, а все повече критици твърдят, че Федералният резерв е изчакал твърде дълго, за да може да овладее инфлацията, без да предизвика рецесия.
*Информацията е допълнена.
