Физиогномика – образ и душа

ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕШКИЯ ОБРАЗ

Акад. Кирил ВАСИЛЕВ

[ad id=“225664″]

Признаци на ЛУКАВИЯ човек: лице тлъсто, край очите бръчки, особена като че ли „сънливост“ на лицето.

 МАЛОДУШНИЯТ се познава по малките членове на тялото си, по дребните,  изящни   форми, по сухотата на фигурата, по „малките очи и малкото лице”.

СЪСТРАДАТЕЛНИТЕ — изящни хора са „белотели“ с красиви очи, ноздри сбръчкани отгоре, това са емоционални хора, вечно плачещи, влюбчиви, пламенни, страхливи, скромни.

[ad id=“263680″]

ЛЮБИТЕЛИ НА ЯДЕНЕТО са тези, на които според Аристотел разстоянието от пъпа до гърдите е повече отколкото между гърдите и шията.

У ПОХОТЛИВИ­ТЕ хора космите са прави и дебели, черни, а очите — светли и страстни.

ПАМЕТЛИВИТЕ имат изящна и доста пълна горна част на тялото.

СЪНЛИВИТЕ притежават космат корем жилаво тяло, ястребово лице и т. н.

[ad id=“236999″]

… През XVI и XVII в. с физиогномика се занимават Баптиста Порта, Бартоломей Болониеноис, Кардани и др. То­ва учение придобива неизбежно пластове на средновековна мистика, замъгляваща рацио­налните антични догадки.

През XVIII и XIX в., ма­кар и още доста схематично, във връзка с развитието на  естествознанието физиогномиката започва да придобива по-рационални очертания. Твърде важна роля за формирането и популяризирането на та­зи наистина любопитна сфера на антропологията играе преди всичко швейцарският пастор Гаспар Лаватер (1741—1801 г.). Той няма специална теорети­ческа, научна подготовка, но затова пък е много тънък наблюдател на различните обра­зи на човека. Неговата книга „Очерки по физиогномика“ представлява галерия от ли­ца, въплъщаващи една или друга личностна характеристика. Той прави опити, понякога смайващо интересни, да раз­крива съответствието между външните форми на тялото, преди всичко на главата и душевността.

[ad id=“237001″]

Изводите на Лаватер очер­тават много ярко индивидуални типове като живописни портрети на биопсихическо един­ство на личността, често съв­сем убедителни, понякога проблематични, понякога — непри­емливи, малко наивни. Това е скъпоценна есеистична руда от баласт и от златни жилки. Човек може да срещне такива интересни, дълбоко интуитив­ни (без доказателства) мисли на Лаватер: „Сангвиникьт е прав, скачащ, гладък, подви­жен, с добри пропорции, флегматикът е кръгъл, пълен, сед­нал, холерикът е ъгловат, стегнат и тропащ с крака, меланхоликът е отпуснат, потъващ“;

[ad id=“238430″]

„Всеки темперамент има своя точка на дразнимост“, „Няма чисти темпераменти“; „Колкото повече една линия се добли­жава до овала, толкова по-малко означава холерик и об­ратното, тя толкова повече ще означава този темперамент, колкото е по-права, по-наклонена и по-насечена“; „Много месе­сти устни трябва винаги да се свързват с чувственост и мър­зел“; „Ъгловата брада… дис­кретни. .. твърди хора“; „За­облена брада с трапчинка… говори за доброта“; „Остро изрязани устни да се свързват с безпокойство и алчност“; „Ни­кога при меланхолиците не съм срещал чисти сини очи, рядко при холериците, но най-много при флегматиците“‘; „Чела с много ъгловати, възлести из­пъкналости винаги означават много енергия, твърдост, ряз­кост“…

[ad id=“236993″]

По времето на Лаватер и малко по-късно двама лекари — д-р Франц-Йосиф Гал и д-р Спурцхайм, търсят връзката, корелацията между психиката на човека и структурата (формата, големината) на горната част на неговата глава, чере­па. Те поставят основите на така наречената ФРЕНОЛОГИЯ, раздел от физиогномиката, повече интуитивна и донякъде на емпирична основа.

 (Следва)