Снимка: Bloomberg |
Финландският президент Саули Ниинистьо отхвърли предположенията, че Турция ще спре страната и съседна Швеция да се присъединят към НАТО предвид американската подкрепа за хода, съобщава Bloomberg.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви в петък, че Турция не гледа благосклонно на това Швеция и Финландия да станат членове на отбранителния алианс заради опасения за кюрдски „терористи“. НАТО може да приема нови членове само с единодушие от страните членки. Решението за кандидатстване за членство се очаква да бъде взето в неделя от двете скандинавски страни, които предприеха тези стъпки като реакция на войната в Украйна, започната от Русия.
„Изобщо не бих спекулирал, че това би означавало, че Турция слага прът в колелото завинаги“, каза Ниинистьо в интервю за финландската телевизия YLE TV1 в събота. „Досега посланието на Турция към нас е напълно обратното“, каза той, добавяйки, че „това със сигурност ще предизвика дискусии, като се има предвид как САЩ реагират“.
Турция отдавна се оплаква от недостатъчно сътрудничество от НАТО и европейските съюзници в борбата си с Кюрдската работническа партия, която е определяна като терористична организация от САЩ и Европейския съюз. Ердоган изтъкна, че Швеция и Нидерландия служат като спасителни убежища за кюрдските бойци.
Ниинистьо, който в петък проведе общ разговор с американския президент Джо Байдън и шведския премиер Магдалена Андерсон, заяви, че коментарите на Ердоган явно са изненадали Байдън. Най-мощната военна сила в света по-късно поиска от Турция да изясни думите си, добави финландският лидер.
Коментарите на Ниинистьо повтарят тези на шведския външен министър Ан Линде, която заяви, че Турция не е изразила никакви опасения и сигнализира, че САЩ вероятно ще одобрят възможно решение за присъединяване към военния алианс.
„Ако вземем решение за този вариант, мисля, че ще получим много, много силна подкрепа от големи, важни страни, които са членки и с които Турция има добри отношения“, каза Линде за Swedish Radio в петък.
Също в събота Нинистьо се е обадил на руския си колега Владимир Путин във връзка с предстоящото кандидатстване за членство в НАТО, осъдено от Москва. Това съобщи Хелзинки, предаде Франс прес.
„Разговорът бе прям, без заобикалки и премина без раздразнение. Сметнато бе за важно да се избегнат напрежения“, заяви финландският държавен глава в комюнике от своя офис. Финландия „има желание коректно и професионално да се занимава с практическите проблеми, свързани с факта, че е страна, съседна на Русия“, увери Хелзинки, цитирана от БТА.
Според съобщението Нинистьо е казал на Владимир Путин, че искането на Москва от 2021 г. да се замрази разширяването на НАТО, а след това и нахлуването в Украйна са променили „из основи (. . .) сигурността в околната среда на Финландия“.
В сряда финландският президент заяви, че Москва носи отговорността за плановете на страната му, исторически необвързана, да се присъедини към алианса.
„Вие (Русия) причинихте това. Погледнете се в огледалото“, каза той.
Междувременно канадският външен министър Мелани Джоли заяви в събота, че трябва да има консенсус в НАТО за членството на Швеция и Финландия в алианса, но и че приемането им трябва да е бързо.
„Важно е да имаме консенсус“, каза тя пред репортери в кулоарите на срещата на външните министри на Г-7 в Германия, която ѝ бе зададен въпрос по повод възможността Турция да блокира присъединяването им.
„Искаме не просто присъединяване на Финландия и Швеция, но бързо членство, което е фундаментално предвид обстоятелствата, тъй като Финландия и Швеция търсят гаранции за сигурността“, добави тя.
