Кадър от фронта по време на Първата балканска война, която започва в началото на октомври преди 111 години и слага край на османската власт на Балканите
Photo: Archive Of Serbia (Courtesy Image)
На 8 октомври 1912 г. започва Балканската война, освободила полуострова от османско владичество. Архив в Сърбия съхранява редки изображения отпреди 111 години. Но фотографът, който прави впечатляващите за времето си снимки, изчезва безследно.
Това изображение на пленен османски генерал по време на Първата балканска война от 1912-1913 г. е една от десетки снимки от конфликта, направени от фотографа Самсон Чернов.
Първата балканска война започва в първите дни на октомври 1912 г. Тя се води между Османската империя и православните християнски кралства България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
Конфликтът продължава до края на май 1913 г. и слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров.
Войната завършва тежко за османските сили. Константинопол губи около 83 процента от европейската си територия, а повече от 120 000 османски войници падат в битка или умират от болести.
Армиите на „Балканската лига“ в състава на България, Сърбия, Гърция и Черна гора губят повече от 52 000 души в конфликта.
Висококачествените снимки от войната са рядкост, но в Държавния архив на Сърбия в Белград кристално чистите изображения на Чернов вдъхват живот на историческите събития отпреди 111 години.
Чернов е руски художник с еврейски произход от Рязан, близо до Москва, който за първи път си създава име във фотографията, когато документира Руско-японската война през 1904-1905 г.
Художникът пристига в Сърбия в началото на Първата балканска война като кореспондент на руски и френски издания.
Чернов бързо прави впечатление на сръбските сили, към които е включен, с храбростта си в битка, както и с „адската наглост“, с която се изправя пред военните правила и ограничения.
Съвременник описва фотографа като „странен и мистериозен“ мъж, който предизвиква скандал, като довежда със себе си на фронтовата линия своята „дебела и пълнокръвна“ любовница от Унгария.
Освен работата си на фронта, Чернов се възползва максимално от достъпа, който конфликтът му дава до ежедневието и културните богатства на Балканите.
Съобщава се, че Чернов е бил известен с това, че е изложил някои от снимките си от бойното поле.
Подобни практики са били нещо обичайно сред военните фотографи от тази епоха, когато правенето на добри снимки в подобни бързоразвиващи се конфликти е било почти невъзможно с тогавашните бавни фотоапарати.
Повечето от снимките на Чернов обаче улавят автентични моменти от войната, преобразила Югоизточна Европа.
Сръбски историк нарича снимките на Чернов „един от най-важните сегменти от сръбската история, запазени върху фотографска хартия“.
След Първата балканска война фотографът остава на Балканите и отразява Първата световна война. През 1916 г. приема православната вяра.
Последната записана информация за Чернов е от негов съвременник, който описва как го е видял в Солун, Гърция, по време на Първата световна война „във фантастична униформа в руски стил“.
„Оттогава никой не го е виждал“, пише той.
