Той е потомък на берберски евреи емигранти от Алжир, но смята, че една от най-големите заплахи за родината му са мигрантите от арабските страни. Той е бивш журналист, работил в едно от най-реномираните издания, но неспирно се позовава на фалшиви новини и откровени лъжи. Завършил е един от най-елитните университети, но говори срещу елитите.
Очакванията са той да участва на балотажа в едни от най-важните избори в световен мащаб през 2022 г., но все още дори не е издигнал кандидатурата си.
Ако все още не сте чували името Ерик Земур, то много скоро това може да се промени. Последните проучвания за нагласите на французите му отреждат второ място на президентските избори през пролетта на следващата година. Засега той е човекът, който би отишъл на балотаж срещу Еманюел Макрон.
Между 16 и 17% от анкетираните са заявили готовност да гласуват за Земур, оставяйки на трето място Марин льо Пен, която от години е приемана за основен противник на Макрон. Този резултат е шок за традиционните представители на консерваторите и крайнодесните. Тя не е приятна и за настоящия президент Макрон, който води в проучванията с около 24%.
Земур е човек, когото медиите започнаха да определят като „френския Доналд Тръмп“. В думите му има послания, смущаващи не само за страната му, но и за Брюксел и Балканите.
Да направим Франция отново велика
През 2016 г. основният слоган на кампанията на Доналд Тръмп беше „Да направим Америка отново велика“. Самият Земур не е възприел точно тази формула, но от години говори за това как Франция е загубила статута си на световна сила. Той смята, че за това е виновно възприемането на неолиберализма.
Франция вече не е хищник, а плячка.
„Франция вече не е хищник, а плячка“, пише той в книгата си „Френското самоубийство: 40 години, които победиха Франция“.
Самият Земур се описва като последовател на Шарл дьо Гол и на Наполеон Бонапарт, увлечен от централизираната власт около силен харизматичен лидер, който обаче е и противник на системата. Според анализатори именно отъждествяването с величественото минало на Франция предизвиква носталгия у голяма част от избирателите.
По примера на повечето крайнодесни популисти, сред които и Тръмп, Земур умело използва реториката срещу мигрантите. Той често споменава конспиративните теории, говорещи за „плана“ за постепена замяна на европейското бяло население от мигрантите.
Той има две присъди заради употреба на реч на омразата и подбуда към расово насилие. По думите му всички деца мигранти, които идват без придружители от Африка и Близкия Изток, са убийци, изнасилвачи и крадци. Той казва, че тези деца само увеличават мюсюлманската част от населението и ще доведат страната до гражданска война. В същото време мюсюлманското население на Франция е около 8%.
Жените и медиите като мишена
Освен с противопоставянето на либерализма, Земур е известен и с крайните си позиции за мястото на жените в обществото.
Той обвинява не само либералните ценности, но и консуматорството, което според него е накарало жените „дълбоко в себе си“ да искат да бъдат доминирани от мъжете. В публичните си изяви той често говори за „феминизацията“ на френското общество, която според него води до проблеми заради слабостта и липсата на лидерски качества у жените.
Няколко жени са го обвинявали в това, че ги е подложил на „нежелан сексуален контакт“, което пък е още една прилика с Тръмп.
Освен мястото на жените, Земур изтъква като опасно и нещо, което той нарича „ЛГБТ идеология“. По думите му този феномен има силно влияние в образователната система на страната, в която голямо негативно въздействие имат също „марксизмът и антирасизмът“.
По подобие на Тръмп той обвинява основната част от медиите в страната си като „пропагандна машина“ и добавя, че те „мразят Франция“.
„Платени от Вашите данъци, те неспирно ви плюят. Те плюят върху френската история и култура, плюят върху френския народ, който искат да изчезне“, казва той.
Този антисистемен образ и противопоставянето срещу част от медиите не са голяма изненада, тъй като популярността на Земур се дължи и на дългогодишната му роля на водещ и коментатор в заемащата десни позиции телевизия C-news. Каналът често е определян като френски вариант на „Фокс нюз“ – теливизята, наричана „каналът на Тръмп“.
Симпатизантите на Земур казват за лидера си същото, което и много от поддръжниците на Тръмп казват за бившия президент на САЩ – че той успява да ги спечели, защото „казва нещата такива, каквито са“.
Ерик Земур и Марин Льо Пен
Харизмата и големият опит в публичните изяви на Ерик Земур са това, което анализаторите определят като най-голям риск пред Марин льо Пен. Тя също се бори за гласовете на десните избиратели.
Льо Пен обаче на няколко пъти каза, че изобщо не приема Земур за заплаха за кандидатурата ѝ.
Френските медии припомнят, че по време на предишната президентска надпревара предварителните проучвания показваха близки резултати между Льо Пен и Макрон преди дебатите. След тях обаче последва разгром за крайнодясната кандидатка, който донесе на настоящия президент 66% от гласовете.
Ако сравняваме популярността на Земур с тази на Льо Пен, Гугъл дава любопитен отговор: през последния месец името на Земур е генерирало 16 пъти повече търсения в търсачката, в сравнение с търсенето на Льо Пен.
Медиите също помагат. По данни на организацията за мониторинг „Акримед“, само за един месец Земур е споменат над 4000 пъти във френските вестници или средно по 139 пъти на ден през последния септември. Телевизионните му участия в този период са продължили общо около 11 часа, докато Льо Пен е била в ефир „само“ един час.
Изглежда, че Льо Пен гледа спокойно на популярността на Земур не за друго, а защото той нито е си издигал официално кандидатурата, нито е получил подкрепа от някоя от установените политически партии.
Второто е ситуация, в която беше и самият Макрон преди да се кандидатира за президент. И това не му попречи да смаже традиционно силните леви през 2017 г. Днешният ляв кандидат за президент през 2022 г. е кметицата на Париж Ан Идалго, която получава едва 5% подкрепа.
Земур може да се окаже в подобна роля, само че за десния и дясноцентристкия електорат. На евентуален балотаж пък може да му помогне и фактът, че според прогнозите 40% от френските гласоподаватели са готови да гласуват за популисти.
Френските избори и Европа
Сегашният президент Еманюел Макрон понесе тежки последици вътре в страната си заради политиката си към мигрантите и това сякаш стана отправна точка за неговите позиции срещу разширяването на ЕС.
Това пряко засегна страни като Северна Македония и Албания, но и други – като Грузия, Украйна и Молдова.
Страните от Източна Европа все още не са забравили и действията на френския президент, свързани с пакета „Мобилност“, който Брюксел прие по негова инициатива. Заради позицията, в която Макрон се озова на вътрешнополитическата сцена през 2019 г., той дори втвърди тона срещу мигрантите.
Самите европейски институции също ще гледат с огромно притеснение към Париж и борбата за Елисейския дворец, тъй като Макрон е ключов лидер с ангажирани проевропейски тези. Развръзката може да се окаже и с още по-голямо значение предвид неясното засега бъдеще на Германия. Там тепърва ще стане известна структурата на властта.
