Фактите в тази история са в непрекъснато противоречие. Става дума за делото срещу Джейхан Ибрямов от крилото на Ахмед Доган в ДПС, който миналата седмица се оказа обвинен за търговия с влияние.
Ибрямов беше арестуван на 2 октомври, а ден по-късно председателката на парламента Рая Назарян разреши той да бъде разследван от прокуратурата. Тя се произнесе вместо депутатите, защото в момента те са в предизборна ваканция. В събота, 5 октомври, Софийският градски съд остави Ибрямов за постоянно в ареста.
Тук ще оставим настрана въпроса дали обвинението му е основателно, защото това трябва да се изясни в рамките на съдебен процес по същество. Но арестът на Ибрямов досега повдигна най-малко три въпроса, от чиито отговори зависи дали той изобщо би могъл да бъде осъден:
- Бил ли е нарушен неговият депутатски имунитет?
- Липсата на изрично разрешение от парламента да бъде задържан прави ли ареста му незаконен?
- Законни ли са действията спрямо Ибрямов, извършени в часовете преди имунитетът му да бъде свален?
Според разследващите депутатът е задържан в момента на извършвано от него престъпление. Правното понятие за тази хипотеза е „заварено престъпление“. То предполага заподозреният да бъде заловен на самото местопрестъпление. Законът допуска в тези случаи да бъдат задържани дори лица с имунитет.
В ситуацията с Ибрямов това обаче не е станало случайно, а след като разследващите са подготвили белязани пари, използвали са специални разузнавателни средства и са проследили основния свидетел по делото.
Това поражда и сериозен юридически спор по казуса – дали властите всъщност не са действали в нарушение на конституцията, която регламентира депутатския имунитет.
Има и друго. Председателката на парламента разреши на прокуратурата да разследва Ибрямов, но не се произнесе по второто искане, което ѝ беше отправено. Временният главен прокурор Борислав Сарафов изрично беше поискал от нея да одобри продължаването на ареста на депутата, но Назарян остави това без разглеждане.
Липсата на такова изрично разрешение на Назарян постави под съмнение законността на определението на съда от събота, с което Ибрямов беше оставен зад решетките.
Под съмнение са и процесуално-следствените действия, извършени спрямо депутата в часовете преди разследващите да получат разрешение от Назарян да водят делото. Всеки един от тези три проблема сам по себе си може да минира така цялото производство, че то да „катастрофира“ в съда.
На този фон цялата история се развива по-малко от месец преди изборите на 27 октомври, на които ДПС ще участва, разделено на две. Едната фракция е водена от съпредседателя на движението Делян Пеевски, а другата – от почетния му лидер Доган. Арестът на Ибрямов, който е пряко ангажиран с организацията на изборите в ДПС-Доган, провокира обвинения, че делото срещу него е политически мотивирано.
Заварено ли е престъплението
В момента на задържането си на 2 октомври Ибрямов се ползваше с имунитет срещу наказателно преследване в две свои качества:
- като действащ народен представител;
- като кандидат-депутат.
В тази ситуация законът позволява той да бъде арестуван единствено ако е заловен на самото местопрестъпление. Точно на това се позова и Сарафов, когато на 3 октомври уведоми Народното събрание (НС) и Централната избирателна комисия (ЦИК), че Ибрямов е задържан в условията на „заварено тежко престъпление“.
Прокуратурата твърди, че депутатът е заключен, след като е приел 100 000 белязани лева от бизнесмена Мирослав Тодоров, за да упражни влияние в Министерството на отбраната той да получи големи обществени поръчки.
Но от самото искане на Сарафов за сваляне на имунитета на депутата се разбра и друго – че Ибрямов е поискал пари от Тодоров още на 25 септември, тоест седмица преди ареста.
В тази една седмица, преди срещата между двамата, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е използвала специални разузнавателни средства (СРС) и е белязала банкноти на стойност 100 000 лева, които бизнесменът да предаде на депутата. Предаването им е станало в присъствието на инспектор от КПК, чиито показания са включени като доказателства по делото в качеството му на пряк очевидец.
Според редица юристи тази хронология показва, че не става въпрос за т.нар. заварено престъпление, а за оперативна разработка, насочена от самото начало срещу депутат с действащ имунитет. Такова мнение изрази пред Свободна Европа бившият прокурор и настоящ адвокат Андрей Янкулов.
„Заварено престъпление не може да има, когато разследващите предварително очакват да се извърши твърдяното от тях престъпление, документират го и изчакват самото му извършване, за да задържат на място очаквания конкретен извършител“, каза Янкулов, като обобщи, че всички тези действия на разследващите са в явно нарушение на имунитета на Ибрямов.
Като аргумент в тази посока той посочи решението на Конституционния съд (КС) от 2020 г., с което беше прието, че имунитетите на президента и вицепрезидента не позволяват спрямо тях да бъдат извършвани каквито и да е действия по разследване. В случая става въпрос за депутат, а не на президент, но по същество имунитетите им осигуряват една и съща наказателна неприкосновеност, смята Янкулов.
„Това зависи от самия деец“
Макар че отговорът на този въпрос е основополагащ за преценката дали действията на разследващите са законни, той не беше обсъден в събота от Софийския градски съд (СГС) по време на разглеждането на мярката за неотклонение на Ибрямов.
Медиите не можаха да присъстват на заседанието, тъй като прокуратурата поиска то да бъде засекретено – заради данни, свързани с националната сигурност, които представляват държавна тайна. Адвокатите на Ибрямов не възразиха и съдия Иван Стоилов закри заседанието, на което обвиняемият беше оставен в ареста.
Накрая съдия Стоилов изложи пред журналистите кратки мотиви за решението си, но в тях не беше обсъден въпросът дали изобщо в случая има заварено престъпление.
Затова Свободна Европа изпрати въпроси на личния му имейл, но които той отговори писмено с уговорката, че не би могъл да каже нещо различно от това, което вече е изложил в мотивите си пред страните и същото не представлява държавна тайна.
Съдия Стоилов посочи, че предварителната подготовка по белязване на пари и други действия на разследващите, предхождали ареста на Ибрямов, „не фиксира в бъдещето момента на завареното престъпление“.
„Това зависи от самия деец. Примерно – кога да сложи 40 000 лева в джобовете си и още 60 000 – в хартиен плик. Нека не прекаляваме с формалността и да смятаме, че заварено престъпление е това, на което, разхождайки се, сме се натъкнали. Престъплението е заварено, когато осъществи състава си, а това зависи от дееца“, написа магистратът в отговора си до Свободна Европа, с уточнението, че последното е само негово принципно лично мнение.
В допълнение той посочи, че ако се приеме противната теза – че заварено престъпление е само такова, което е установено случайно, без наличие на предварителна информация, то „разкриването му, и в случаите, когато е извършено от лица с имунитет, би било невъзможно“.
Трябва ли разрешение за арест от парламента
Но спорът за това дали престъплението е било заварено е само част от проблема със задържането на Ибрямов.
В искането на Сарафов за свалянето на имунитета му главният прокурор изрично беше поискал от Назарян и разрешение за продължаване на ареста на депутата. Тя обаче не се произнесе по тази част от искането, като разреши единствено Ибрямов да бъде разследван, съобщи „Капитал“.
„Продълженото му задържане е незаконно, защото за него няма разрешение от председателя на Народното събрание (НС). Такова би се изисквало дори и при хипотезата на заварено престъпление, която се твърди от прокуратурата“, коментира Янкулов.
Той добави пред Свободна Европа, че дори само на това основание СГС е следвало да откаже да задържи Ибрямов за постоянно.
„Вземането на мярка от съда не може да замести волята на парламента/председателя на НС в този случай, защото имунитетът, включващ и забраната за задържане, се сваля не от съда, а от парламента/неговия председател“, посочи бившият прокурор в своя публикация във Фейсбук.
По този повод съдия Стоилов коментира пред Свободна Европа единствено, че липсата на разрешение на Назарян за продължаването на ареста на обвиняемия депутат изобщо не е било обсъждано в съдебната зала.
Необходимостта от изрично разрешение на парламента или неговия председател да бъде продължен арестът на депутат обаче е посочена в решение на КС от 1992 г., цитирано от „Капитал“. Въпросният акт е по повод на тогавашния арест на покойния депутат от БСП Андрей Луканов.
Законни ли са първите действия
Встрани от изброените досега спорни моменти в делото срещу Ибрямов, съществува и поне още един проблем, който би могъл да окаже решаващо значение за изхода от евентуалния бъдещ съдебен процес. Това е отговорът на въпроса дали действията по разследването срещу него са били законни преди председателката на парламента Назарян да ги разреши.
Става въпрос за начина, по който са събрани някои от основните доказателства по случая, с които съдът мотивира в събота задържането на Ибрямов:
- обискът, при който у него са намерени белязаните 100 000 лева;
- изследването, при което е установено, че по ръцете му има следи от белязаните банкноти;
- претърсванията на обитавани от Ибрямов адреси.
„Доказателствата, събрани в хода на тези следствени действия, разбира се, че са незаконно придобити от действия срещу лице с имунитет, и няма да могат да се ползват за осъждането му“, коментира Янкулов.
Според него целта на антикорупционната комисия изобщо не е била да реализира операция, която да доведе до осъдителна присъда за Ибрямов, а просто да го дискредитира политически.
Защитата на депутата също е посочила в пледоарията си пред СГС в събота, че първоначално събраните доказателства са събрани незаконно и не могат да обосноват ареста на депутата. Съдия Стоилов обаче е отбелязал, че въпросните протоколи са били одобрени от друг състав на съда.
„Защитата посочи, че въпреки разрешенията, обискът е бил извършен преди тях. Отговорих им, че предишен състав на СГС вече е преценил законосъобразността на това действие (както и на протокола за освидетелстване), като ги е одобрил с окончателни определения“, коментира магистратът в писмения си отговор до Свободна Европа.
Според него „като съдия от същата инстанция аз не мога да преразглеждам този вече решен въпрос“.
Съдията все пак напомни, че производството по мярка за неотклонение „фиксира доказателствата „на пръв поглед“ и няма завишените изисквания на мотивите към една присъда, примерно, която подлага на детайлно обсъждане събраните доказателства и законосъобразното им събиране“.
Юрист с дългогодишен опит в наказателното право коментира пред Свободна Европа, че по принцип съдът може да прави „преоценка на доказателства, събрани с одобрението на друг съд“.
„Противното е нарушение на справедливия процес, който изисква съдът по съответния въпрос да има пълна свобода за обективна и законна преценка“, отбеляза юристът, който пожела да не бъде назоваван, защото не е запознат с фактите по делото.
На този фон Джейхан Ибрямов ще остане в следствения арест поне до 10 октомври, за когато вече е насрочено заседание на Софийския апелативен съд по мярката му за неотклонение.
