Помните ли злия магьосник Волдемор от „Хари Потър“? А малката бяла мишка Стюарт Литъл? Сещате ли се и за шантавите образи в „Космически забивки“ с Майкъл Джордан?
Всички те са негово дело – на художника и аниматор Владимир Тодоров. В продължение на три десетилетия той работи за най-големите световни филмови студиа и рисува множество легендарни герои.
В началото на септември Тодоров издаде и книга – автобиографичната „Холивудобългарин. В страната на илюзиите“ на издателство „Колибри“. В нея той разказва именно за дългия си професионален път, кариерата между Холивуд, Лондон, София и Созопол и за начина, по който изглежда филмовата индустрия отвътре.
Пред БНР Тодоров разказа, че първоначално изобщо не е имал идеята да пише книга. Историите, които едва по-късно събира в „Холивудобългарин“, всъщност започват да се появяват първо като публикации в социалните мрежи по време на пандемията от COVID-19.
„Работата спря, нямаше какво да се прави, седяхме по къщите си и ровехме в социалната мрежа. И аз започнах да ги пиша едно по едно като някакви автоиронични смешни неща и да ги пускам“, разказа Тодоров.
Приятели и познати постепенно го убеждават, че историите му заслужават да се появят в книжна форма. Така в крайна сметка се ражда и „Холивудобългарин“ – наименование, което по думите му първо се появява като шега за актрисата Мария Бакалова, която също успява да развие успешна кариера и отвъд океана.
Самият Тодоров определя киното като „светът на илюзиите“, защото „това е една илюзорна представа за света в по-голямата си част“. Затова и подзаглавието на книгата му е „В Страната на илюзиите“.
Стига до нея, след като в края на 80-те завършва анимация във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) и започва кариерата си като аниматор в Студиа за анимационни филми „Бояна“.
През 1990 г. постъпва в студиото на Стивън Спийлбърг в Лондон – Amblimation – Universal Pictures, където работи като асистент аниматор в пълнометражните анимационни филми “An American Tail – Fivel goes west” и “We’re Back – a Dinosaur Story”, а след това и като аниматор на филма “Balto”.
През 1995 г. се присъединява към Uli Meyer Studios, където е аниматор на редица реклами и филмите “Космически забивки” и “Lost in Space”.
Три години по-късно се мести в Лос Анджелис и започва работа за друго от най-големите световни студиа – Sony Pictures. Там Тодоров е аниматор на филма „Стюарт Литъл“, а след това и дизайнер на типажите и художник на сториборда на “Стюарт Литъл 2”.
По това време се включва и в екипа на “Хари Потър и философският камък”, където отново работи върху образите на героите и сториборда. Създава визуалния образ на злия магьосник Волдемор, на Кентавъра, на триглавото куче Пухчо.
„Имах късмета да попадна в първия филм от поредицата, когато всичко беше чисто творчество, защото се измисляше в момента“, разказва Тодоров пред сайта bgart.
„Продуцентите периодично водеха Джоан Роулинг при нас. Един ден тя започва да ми обяснява как си представя кентавъра – красив и секси като италианец. Дори ме кръсти Владо Кентавъра. А децата – тогава Даниел Радклиф, Ема Уотсън и другите все още бяха малки, ми се качваха на главата. Хвърчаха навсякъде, влизаха, ръчкаха, а аз заключвах стаята си, за да не пипат рисунките“, споделя още художникът.
Извън работата си върху пълнометражните филми Тодоров става част и от екипа на първия късометражен анимационен филм на Sony Pictures – “The ChubbChubbs”, който през 2002 г. печели Оскар в категорията за късометражно кино.
В този период студиото Sony започва работата и по филма “The Polar Express”, където българинът е основният художник по типажите и героите. Този проект поставя началото на дългогодишната му творческа връзка с режисьора и продуцент Робърт Земекис. Тя впоследствие води до решението му да напусне Sony и да се включи в екипа на студиото на Земекис “Imagemovers”.
Следва работа по филми като “Beowulf” с Анджелина Джоли, “Mars needs Moms” и шедьовъра “A Christmas Carol”.
През всички тези години Холивуд Тодоров казва, че не се откъсвал духовно от България. В момента работи именно върху филм, в който сюжетът се разиграва на българска земя – „адаптация на автобиографичен роман на един човек от Созопол, който е бил крадец“, казва Тодоров.
Той добавя, че вече е спечелил финансиране от Националния филмов център и има надежда, че лентата ще се осъществи.
„Публиката се печели с танц“, казва Тодоров за формулата си за успешен филм. „Подаваш ѝ нещо сладичко, после с крачка назад я придърпваш към себе си.“
