„Чудовищата са истински и призраците също са истински. Те живеят вътре в нас и понякога печелят“, казва той.
Наричат го Краля на ужасите. Защото е написал най-страшните книги, избирайки измислените, а не реалните чудовища и призраци.
Казва, че книгата е преносима магия. И когато четеш всяка от неговите, наистина си като омагьосан, трудно можеш да спреш преди да стигнеш до края. Той е Стивън Кинг, който на 21 септември става на 75 години.
В биографията си „За писането: Мемоари на занаята“ Кинг признава, че никога не знае как ще завърши книгата, която започва да пише. Твърди, че добрите истории не могат да се замислят съзнателно и не трябва да се планират предварително, по-добре е да се оставиш те да те водят.
„Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете, или и двете едновременно. С други думи – желая сърцата ви“, обръща се големият писател към читателите си.
А когато го питат откъде черпи идеите за историите си, той отговаря зловещо като истински майстор на ужасиите: „Хората мислят, че съм ужасен човек. Това не е вярно, имам сърце на малко момче… и го държа в буркан на бюрото си.“
„Не стоиш настрана, докато голямото дете бие малкото“
Винаги с обществена позиция, Стивън Кинг беше една от първите световноизвестни личности, които осъдиха войната на Русия в Украйна.
Още на 24 февруари, когато руските войски атакуваха, той публикува пост в Туитър.
„Това, което повечето от нас научиха като деца на детската площадка, е: Не стоиш настрана, докато голямото дете бие малко дете“.
Само след няколко дни – на 28 февруари, американският писател пусна своя снимка в профила си, където има над 6,5 млн. последователи. Облечен с тениска с надпис „Подкрепям Украйна“, на която е изобразен юмрук в цветовете на украинското знаме, Кинг написа: „Обикновено не публикувам свои снимки, но днес е изключение“.
Кадърът събра половин милион харесвания само за няколко часа, едно от които дойде от официалния профил на Украйна в Туитър.
Месец по-късно агентът на писателя съобщи пред руското издателство AST, че книгите му повече няма да бъдат публикувани в Русия. Стивън Кинг официално прекрати всички свои договори в страната. По ирония на съдбата той е най-популярният писател в Русия – три години оглавяваше списъка на Руската книжна камара за творците, чиито книги се издават най-много.
Кинг продължи да публикува призиви като „Украйна сега и Украйна завинаги!“ и апелира за унищожаване на дезинформационната „стена“, пропагандирана от Владимир Путин.
През юли писателят написа: „Руските удари по цивилни цели в Украйна са терористични атаки. Слава на Украйна!“.
А украинското Министерство на отбраната му отговори: „Стивън, руснаците са по-ужасяващи от чудовищата в твоите книги“.
Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“
Стивън Едуин Кинг е роден на 21 септември 1947 г. в Портланд, щата Мейн (често сюжетите в романите му се развива именно там), в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато е само на две години, баща му отива да си купи цигари и повече не се връща. Изоставена, майката на Стивън отглежда него и по-големия му брат Дейвид трудно и в бедност.
Още когато е 7-годишен, Стивън започва да съчинява първите си истории. Дори започва да продава разказите си на свои съученици. Скоро обаче е разкрит от учителите и принуден да върне парите. Тогава започва да печата разказите си на циклостилната машина на брат си, който издава малко списание.
На 13 години Стивън намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика и това му отваря вратите към жанра, в който след време ще сътворява бестселъри.
„Хората обичат да се страхуват“, казва години по-късно Кинг, осъзнал защо има такъв успех.
В университета Кинг учи английска филология. Докато е студент има своя колонка в университетското списание, озаглавена King’s Garbage Truck („Боклукчийският камион на Кинг“). За да се издържа, работи каквото намери – портиер, бензинджия, служител в индустриална пералня и дори като гробар. Не случайно първият му публикуван разказ през 1966 г. се казва „Аз бях тийнейджър обирджия на гробове“.
В университетската бибилотека Кинг се запознава с Табита Спрюс – неговата голяма любов. През 1971 г. двамата се женят. Толкова са бедни, че си купуват най-евтините халки – за общо 15 долара. Стивън носи костюма на нейния брат, който му е голям, а Табита е в сватбената рокля на приятелка.
Кинг се дипломира като преподавател по английски език, но докато си намери работа, изкарва колкото може от разкази, публикувани в мъжки списания. С жена му и първото им дете им живеят в каравана и често им спират телефона заради неплатени сметки. По това време той се пристрастява към алкохола и години се бори с този проблем.
Самата Табита, която също е писателка и има публикувани девет книги, буквално спасява първия му по-значим роман. Алкохолизиран и отчаян, Кинг изхвърля на боклука ръкописа на „Кери“, но тя го вади от кофата и го кара да го довърши. През 1973 г. книгата е откупена за едва 2500 долара, но година по-късно правата върху нея са продадени за 400 000 долара, от които половината взема издателят.
Така Кинг се отказва да бъде учител и се отдава само на книгите. Но продължава да пие. По-късно признава, че му се губят спомените как е написал „Куджо“ в края на 70-те. В този период той създава и още от най-добрите си творби – „Сиянието“, „Сблъсък“, първата част на „Тъмната кула“.
Смъртта на майка му, която умира от рак през 1973 г., го вкарва в тежка депресия, заради която стига и до кокаин. Това продължава дълго, чак до 1986 г., когато успява да напише „То“. Поставен пред възможността да загуби семейството си обаче, той започва да се лекува и в края на 80-те се отказва от алкохола и дрогата.
През 1999 г. Кинг едва оцелява в жестока катастрофа, блъснат от микробус. Той е в изключително тежко състояние, дори първоначално го смятат за мъртъв, но оцелява след пет операции. Лекарите успяват да спасят краката му, след като първоначално обмислят ампутация. 43-годишният шофьор, причинил инцидента, се самоубива година след катастрофата.
Кинг не спира да твори. Той е един от най-продуктивните писатели с най-бързо темпо.
„Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател“, е формулата му за успеха на писател.
Милиони са фенове на още от неговите книги – „Мъртвата зона“, „Мизъри“, „Проклятието“, „Гробище за домашни любимци“, „Изкуплението Шоушенк“, „Зеленият път“, „Мъглата“, „Особени сезони“, „Долорес Клейборн“ и т.н. Много от тях са екранизирани.
„Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“, казва виртуозът на страшните истории.
Днес Стивън Кинг е един от най-продаваните съвременни писатели, чието лично състояние се оценява на над 400 млн. долара. И не забравя колко беден е бил. Със съпругата му даряват големи суми за благотворителност – за литературни проекти в Мейн, за плувния отбор на щатския университет, за младежки и женски организации. Всяка година отпускат и стипендии за гимназисти и студенти.
Кинг и съпругата му са собственици на The Zone Corporation – група от три радистанции в Мейн – спортната WZON, информационната WZON-FM и рокрадиото WKIT-FM, чийто слоган е „Рокеднрол станцията на Стивън Кинг“.
Със съпругата си Табита имат общо три деца – дъщеря Наоми и две момчета – Джоузеф Хилстром и Оуен.
