Прилича на обикновен парад, но не е такъв. Половин държава го смята за подигравка към нея, отправена от другата половина. Тази „друга половина“ е Република Сръбска в Босна. В неделя тя отбеляза свой Ден на независимостта с класическите за такива празници фанфари, хеликоптери и военни маршове.
Проблемът е в името – „Ден на независимостта“, и най-вече в датата – 9 януари 2022 г. На същата дата преди 30 години сърбите в Босна обявяват независимост, казват, че искат да се обединят със Сърбия, и слагат началото на война с мюсюлманското население, отнела живота на над 100 000 души от двете страни.
Двете страни на Босна
Днес мюсюлмани и православни живеят, както и преди, в една държава, но по по-различен начин. Някога са живеели заедно във всяко село и всеки град, а сега сякаш са си разделили страната на две половини – някак в средата живеят мюсюлмани и хървати, а от трите им страни, сякаш в почти пълен кръг – предимно сърби.
Една от целите на Караджич е да прогони мюсюлманите от Източна Босна
Това разделение не е резултат от естествен процес на миграция, а политика на босненските сърби, формулирана публично през март 1992 г. от тогавашния лидер на общността Радован Караджич. Една от целите му е да прогони мюсюлманите от източната част на Босна, а в домовете им да заживеят сърби. С цената на война, обсада, масови убийства и депортиране тази цел е изпълнена.
Твърде малко мюсюлмани се връщат обратно във вече „сръбските“ територии на Босна. На много места те заварват асфалтирани мюсюлмански гробища, съборени джамии и враждебни местни власти.
Началото на този процес е сложено точно на 9 януари 1992 г., когато босненските сърби под ръководството на Радован Караджич обявяват независимост. Мюсюлманите на Босна от 2022 г. разказват пред световните агенции как се чувстват от това празнуване на сърбите точно в този ден. Един от тях казва, че все едно за втори път погребват баща му, убит във войната.
Според самите сърби с този парад те не желаят зло никому, а „допринасят за стабилизация и мир“ в района. Цитатът е от днешния лидер на босненските сърби Милорад Додик за сръбския Вечерне новости. Той казва, че страната му иска да е независима от Босна и да стане част от федерация или конфедерация със Сърбия.
Това не е по-различно от намеренията на Радован Караджич, обявени преди точно 30 години.
30 години по-рано
Независимостта, обявена от босненските сърби на 9 януари 1992, е посочена като независимост от останалите националности, населяващи Босна. Решението изпреварва с няколко седмици референдума за друга независимост – този път на цяла Босна. Повечето сърби го бойкотират, така че в референдума взимат участие над 63% и близо 100% гласуват „за“.
За по-малко от три месеца Босна се оказва с две декларации за независимост
Така за по-малко от три месеца днешната територия на Босна и Херцеговина се оказва с две декларации за независимост – първа по време е тази на сръбското население, което се обявява за независимо от мюсюлманите, а втората е тази на цяла Босна, която след референдум се обявява за независима от Югославия – огромната държава на славянските народи, която през 1991 започва да се разпада на републиките, които я съставят. Така възникват (Северна) Македония, Словения, Хърватия и Босна (по-късно – Косово и Черна гора).
Белград не е съгласен с това отделяне и конфликтът поражда войни на Сърбия с всяка от териториите, обявили независимост.
Но Босна е различна от всички останали бивши републики на Югославия, които имат предимно хомогенно население. Докато в Босна живеят почти поравно мюсюлмани, православни сърби и хървати католици. Историците приемат, че по тази причина босненската война е по-дълга и по-кръвопролитна от всяка друга.
Армията на Белград
Войната в Босна започва през април 1992 г. и почти веднага смайва наблюдателите с успехите на босненските сърби. Само за няколко месеца те успяват да превземат около 70% от територията на Босна, докато всъщност представляват едва 30% от населението.
Експертът Мортен Торкилдсен обяснява този успех пред Трибунала за бивша Югославия, където се разглеждаха най-големите престъпления, извършени във войните на 90-те. Според него става дума за двойно финансирана от Белград армия – веднъж чрез директни доставки на оборудване, оръжие и пари, и втори път – чрез оръжието и мунициите, оставено на босненска територия от армията на бивша Югославия.
Към това се прибавят сръбски паравоенни части, пристигнали от Белград (например „Тигрите“ на Аркан).
В няколко дела на Трибунала беше доказано, че именно Сърбия е финансирала и подпомогнала логистично действията на армията на босненските сърби.
Караджич, Младич и Шестте стратегически цели
В началото на 1992 лидерите на босненските сърби приемат свои Шест стратегически цели, които се обсъждат на по-широк форум през май същата година. Още година по-късно съкратената им версия е и публикувана.
Сред целите е отделяне на сърбите от останалите две общности, изграждане на [сръбски етнически] коридор по продължение на границата със Сърбия (река Дрина) и премахване на тази граница между двете „сръбски държави“, изграждане на нова граница по поречието на реките Уна и Неретва, разделяне на Сараево между етническите групи. Както казва Караджич тогава – целта е да се изгради стена между двете общности в града, „както това е направено в Ерусалим“.
Това, което следва, е коментар на военния командир на босненските сърби Ратко Младич, непредпазливо направен през май 1992:
„Хората не са някакви камъчета или ключове в джоба, че да можеш да ги местиш наляво-надясно както ти скимне. Ние не можем да прочистим местата така, че само сърби да останат, а другите да ги махнем безболезнено. Аз не знам как господин Краишник и господин Караджич ще обяснят това на света. Хора, това би било геноцид.“
Цитатът е от стенографски протокол на заседанието на босненските сърби от 12 май 1992 г. Младич не го е оспорвал.
Три години след тази реплика Младич извършва именно геноцид. Армията му напада град Сребреница и убива всички мъже и момчета мюсюлмани, които открива. В продължение на близо три години градът е бил анклав под защитата на ООН. В него са били събрани хиляди жители на вече опразнените от мюсюлмани околни села и градове, които са вярвали, че са намерили там спасение.
„Коридорът“ по поречието на Дрина вече е бил осъществен.
Тази снимка може да е неприемлива за някои от вас.
Експерти на съдебната медицина и до днес се опитват да идентифицират жертвите в масовите гробове. Снимката е от юни 2011 г.
Република Сръбска, наши дни
Има изледователи, които твърдят, че днешната Република Сръбска е територия, родена от геноцида. За много от сърбите това е тежка обида – не само заради самото твърдение, но и заради факта, че много от тях отхвърлят твърдението, че геноцид изобщо е имало. В сръбската версия на събитията мюсюлманите са тези, които са преследвали и ограбвали сърбите, а Западът е този, който е съчинил историята за мюсюлманските жертви – включително и чрез трибунала, който е създал.
„Ние никога не сме били от една и съща страна на историята“, казва в интервюто си Милорад Додик и сигурно е прав. В Република Сръбска и до днес все така се почитат Караджич и Младич като национални герои, докато в останалата част от Босна, Европа и Америка те са разглеждани като извършители на едно от най-масовите престъпления след края на Втората световна война.
Денят на независимостта, който босненските сърби отбелязаха с парад в неделя, на два пъти е обявен за незаконен от Конституционния съд – веднъж през 2015 и втори път веднага след това, когато Република Сръбска провежда собствен референдум за обявяване на 9 януари за Ден на независимостта.
В същия ден лидерът на босненските сърби Милорад Додик дава интервю за сръбско издание, в което за пореден път обявява за цел отделянето от Босна и съединяването със Сърбия. Кой би помислил, че зад кулисите на едно толкова семпло събитие могат да стоят 30 години история.
