Хорейшио Нелсън
Британски адмирал, първи виконт Нелсън, (1758 – 1805)
Произход: Бърнам Торп, графство Норфолк, Англия, семейство на енорийски пастор
Образование: учи в две основни училища, но на 12 отива във флота и се издига от матрос до адмирал
Прочут с: побеждава френската флота в битката при Трафалгар, автор на нова стратегия за морски бой
Признание: в центъра на Лондон, на Трафалгар скуейър, се издига „Колоната на Нелсън“
От някои велики хора остават книги. От други – идеи, музика, картини, изобретения. От вицеадмирал Хорейшио Нелсън, победител в битката при Трафалгар, имаме малко истински истории и увенчана с каменна фигура колона насред Лондон. Щом застанеш под нея, виждаш как целият свят се върти наоколо.
„Изпитвам завист само към славата. Ако е грях да ламтиш за слава, то аз съм най-грешната душа на този свят”, пише през 1800 година Нелсън до своята любима лейди Хамилтън. Тогава той вече е без едно око, без една ръка, но, както сам твърди – има цели два крака. Върху тях твърдо са стъпили силната му жизненост и несломимият боен дух.
Още не знае, че скоро ще бъде убит и ще стане колона на пъпа на Лондон, където славата му ще е вечна и туристи от цял свят ще питат – кой е тоя Нелсън и какво пък толкова е направил. Отговорът – спасил е Англия и Европа от Наполеон. Ако последвам Уинстън Чърчил, за Нелсън мога да кажа, че никога светът не е дължал толкова много на един единствен човек. Цялата световна история щеше да е различна, ако този сакат моряк нямаше онова пламтящо сърце.
Хорейшио Нелсън е роден през 1758 г. Баща му е пастор, а майка му е от благороден род. Тя умира рано, Хорейшио е самотен и моли вуйчо си, морски офицер, да го вземе на кораба. Когато е на 12 вуйчото става командир и скланя. Мичман Нелсън се готви за славна кариера, за която не е пригоден. Условията във флота са ужасни, а момчето е крехко. И страда от морска болест. Но тъй като това не е истинска болест, а защитна реакция на организма, не се лекува и Нелсън страда цял живот. Така започва раждането на героя.
Нелсън е още момче, когато вуйчо му го урежда в експедицията, която опитва да стигне до Индия през Северния океан. Пътуването е неуспешно, но той се проявява – докато корабът е заклещен в ледове, скача зад борда и подгонва бяла мечка. Капитанът пита защо се излага на такава опасност, а той отговаря: „Сър, исках да занеса кожата на баща си”.
Нелсън все пак стига до Индия, но като моряк в Източноиндийската компания. Върти се из топлите морета, а през 1775 участва в първа битка. После се разболява от малария и се прибира в Англия. Пътуването трае 6 месеца, той не само се възстановява, но и учи. Вуйчо му е вече Трети морски лорд и е в комисията, която изпитва 19-годишния младеж за званието лейтенант. Получава го и заминава за Ямайка.
Нелсън прекарва в Карибите няколко години, командва кораби, участва в битки, на моменти се държи като пират, плячкосва американски, френски и испански кораби, расте в уменията и кариерата, но пак хваща малария. Следва второ и трето пътуване из Карибите, докато на остров Невис среща красивата вдовица Франсис Нисбет, жени се и се връща в Албиона.
Следва известен период на мир, през който Нелсън се занимава със семейни радости. Но Френската революция обявява война на британците и той е капитан на кораба „Агамемнон” – модерно съоръжение с 64 оръдия на борда. В следващите години е винаги на предната линия в британските морски успехи в Средиземно море и Атлантика. С „Агамемнон” Нелсън участва в превземането на Корсика и битката при Калви, където губи едното око.
Докато се лекува, слиза в Неапол и среща лейди Ема Хамилтън, съпруга на британския посланик. Тя е дъщеря на ковач, без образование, но с бурен живот. Мнозина са луди по нея, но тя се жени за двойно по-възрастния Уйлям Хамилтън, запален колекционер на красиви и скъпи предмети, който вижда жена си тъкмо като такова бижу.
Хорейшио и Ема се познават от пет години, когато изведнъж, през 1798, пламва любов. Те заживяват заедно в Англия, без да се развеждат с половинките си. Скандал има, но не за дълго. Тогава Нелсън вече е британски морски герой.
Освен окото, губи и дясната ръка при Санта Круз де Тенерифе, но пък печели грандиозна победа над флотата на Наполеон в битката при Нил (Абу Кир, Египет).
С тази победа Нелсън затвърждава морското превъзходство на британците над френската флота, а по-късно, след обсадата на Тулон, става „вицеадмирал на Белите”, шести по значимост морски ранг. Той вече е измислил и приложил много пъти успешната си тактика за морски бой – вместо да строи флота в линия и да атакува, с бърза атака първо пробива линията на противника и разпръсва корабите му, след което ги унищожава или завладява един по един.
Годината е 1801, Наполеон готви инвазия. Нелсън получава задача да брани Ламанша, но във войната на континента се намесват Русия и Австрия, затова Бонапарт забавя плановете за десант. Той иска френската флота, която е основно в Кадис, да му помага в Средиземно море и я прехвърля към Тулон.
На пътя обаче е флотата на Нелсън, убеден в победата, нищо, че френските кораби са 33 срещу 27 британски. Застанал на мостика на флагмана „Виктория”, той подава прочутия сигнал: „Англия очаква всеки мъж да изпълни дълга си” – и като използва таранната тактика, наистина побеждава.
Малко по-късно капитанът на „Виктория” го търси с очи, но го намира на колене на палубата. „Харди, май го направиха накрая…..гръбнакът ми е прострелян”, казва Нелсън и пада настрани. Миризмата на смърт се смесва с аромата на победата. Вместо да го погребат в морето като истински адмирал обаче, хората му спазват неговото завещание и го връщат в Лондон, за да бъде погребан от любимата си Ема. През това време съхраняват тялото му в голяма бъчва, пълна с бренди, камфор и смирна.
Двадесетина години по-късно Хорейшио Нелсън, човекът, който неистово обичаше славата, честта и достойнството, е наистина обезсмъртен чрез най-известния паметник в спасената от него Англия.
