Христо Иванов е бивш правосъден министър във второто правителство на ГЕРБ. През декември 2015 г. подаде оставка, след като управляващото мнозинство бламира проекта му за промени в конституцията. След това Иванов основа и оглави партия „Да, България“. На парламентарните избори той и бившият му съмишленик от ДСБ Радан Кънев се явиха с отделни формации, които не успяха да минат 4%. Резултатът на „Да, България“ бе 2,96%, а на „Нова република“ – 2,54%. След вота мнозина обвиниха Иванов за краха на т.нар. автентична десница.
– Г-н Иванов, добра новина ли е за „Да, България!“ и лично за вас като неин лидер серията от оставки на шефове на десни партии и особено тази на Радан Кънев?
– За мен всяко събитие и процес, които ще помогнат на българската демократична общност да намери път към единодействие и към привличане на нови съмишленици, е важно. Оттам нататък не искам да навлизам в персонални оценки. Оставките са въпрос, който се решава от всяка отделна партия.
– Продължавате ли да оценявате резултата на „Да, България!“ на изборите като успешен на фона на сериозните критики за представянето като цяло на т.нар. автентично дясно?
– Никога не сме позиционирали „Да, България!“ като част от българската традиционна десница. Нито съм употребявал думата „успешно“ като оценка за нашето представяне. Упоритите опити за налагане на подобни твърдения са очевидна спекулация, която не помага на никого. Фактът, че в следващия парламент няма да има защитници на курса към реформи, на демократичния модел на развитие по европейски образец, със сигурност не е добра новина. Това, че „Да, България!“ не преодоля 4% граница, не е успех. Но това, което успяхме да постигнем в кратките времеви граници на предсрочните избори, е важно от гледна точка на целите, които си поставихме. Нашата заявка е да бъдем ориентирани към растеж, към гласоподаватели, които досега не са подкрепяли партиите, дефиниращи се като десница и така да създадем мощен антикорупционен блок. От тази гледна точка резултатът ни на изборите беше важен, защото показва потенциал за реализирането на тази цел.
– Появи се оценка, че „себичност и нарцисизъм“ са попречили на 300 000 избиратели да получат представителство в 44-ото НС. Какъв е вашият прочит на изборния резултат?
– Според мен да си обясняваме политическите процеси през психологическите профили на един или друг лидер, е не просто подвеждащо, а несериозно. Както вече знаете, решението на „Да, България!“ да се яви самостоятелно на изборите не е взето от мен. Представата, че има един лидер, който определя курса на една демократична партия поставя под въпрос политическата култура на тези, които я лансират. „Да, България!“ е не просто демократична общност, това е общност, в която хората са много чувствителни по темата за гражданската култура. В този смисъл взехме решение, което бе плод на интензивен вътрешен дебат и гласуване.
На въпроса за онези 300 000 непредставени гласоподаватели – аз лично не разбирам как се получава този сбор. Защо например там се слагат и избирателите на Реформаторския блок? Ако те се прибавят, тогава защо драмата не е, че РБ и ДСБ не останаха заедно, след като само допреди няколко месеца бяха в обща парламентарна група? Как изобщо взимаме тази съвкупност? За мен сегашната ситуация има своя генезис в периода 2012-2013 г. Тогава политическите сили, които сега са част от въпросните сметки, не успяха да станат пълноценни представители на гражданската енергия. Това е истинският проблем. И той не може да бъде решен с механични сумирания или явявания под различно име всеки път. Именно подобни практики в дългосрочен план изхабяват и убиват каузите и лицата.
– Все пак можеше ли резултатът на „Да, България!“ да е по-добър в друга коалиция?
– Решението ни да се явим отделно от ДСБ на тези избори беше трудно. Заедно с поредица фактори – времето и ресурсите, с които разполагахме, атаките срещу нас, необходимостта да се учим в движение – то доведе до нашия неуспех да влезем в парламента, както и е част от причините много активни граждани да останат непредставени в него. Въпросът пред нас сега е как да продължаваме напред. Ние вече постигнахме трайно партньорство с други важни части на демократичната общност каквито са Зелените и ДЕОС. „Да, България!“ има за цел да създаде много по-голяма общност, отколкото може да бъде постигнато с поредната предизборна коалиция. Рискът България да изпадне от ядрото на ЕС и да премине не на втора, а вероятно на задна скорост, силно нараства. Игнорирането на този хоризонт може да обслужва нечии моментни риторически цели, но със сигурност в него няма дългосрочен политически разум. Ние не се отказваме от каузата да намерим формула, която да обедини гражданите от демократичната общност. Но за нас тази общност не се изчерпва само с дясното. Това не са няколко лидери и няколко политически лица. Ще продължим да работим за тази кауза, като оставаме открити за взаимодействие.
– Имате ли обаче усещане, че следизборното разочарование може да се отрази на бъдещето на „Да, България!“?
– Сигурно има и разочарование. Аз самият съжалявам, че в тези кратки срокове не успяхме да намерим формулата, която да убеди много повече граждани. Над 100 000 подкрепиха решението на „Да, България!“ да заяви собствена идентичност. Именно това мотивира онази част от избирателите, които не биха гласували за традиционната десница. Много по-важен обаче е разговорът за бъдещето – как да активираме тази демократична общност, през какви каузи тя ще се разпознае и обедини. Съществуващите политически организации трябва да поемат своята отговорност, а не допълнително да инжектират напрежение и разделение помежду си. И във всички случаи трябва да продължим напред.
– Как си представяте продължаването?
– Бях свидетел как се създаде Реформаторският блок – на следобедни разговори в няколко модни кафенета в София. От тези разговори ясно личеше, че се водят от хора, които нямат никакво отношение към гражданската енергия, която в този момент пълнеше улиците. Тези разговори имаха грижата единствено да решат уравнението как въпросните хора да попаднат в следващия парламент. Резултатите, които днес виждаме, са пряка последица от този начин на мислене. Тогава отказах да вляза в гражданския съвет на блока именно заради това, което видях. Затова сега казвам: формулата, в която ние ще участваме, са общи действия, насочени към решаване на конкретни и големи проблеми. Аз съм готов да застана до всеки един от бившите или бъдещите лидери на дясната общност, който e готов да се конфронтираме с изключително токсичното и антидемократично управление и срещу мнозинството, което се формира в момента. Имам предвид реалното мнозинство, а не това, което ще ни бъде показано. Мнозинството, в което участва и ДПС, и Пеевски. Всеки, който е готов да застанем рамо до рамо и да се конфронтираме с това, може да разчита на общи действия. Извън това не виждам особен смисъл от разговори по кафенета и канцеларии.
– Какво очаквате да се случи със съдебната реформа в следващия парламент?
– Очаквам нещата да се развият в изключително негативна посока. В съдебната власт тече много дълбок процес, паралелен на това, което виждаме в политиката. Там също има избори и в някакъв смисъл те ще имат много по-дълготраен ефект върху живота в България и на всеки гражданин. Докато всички погледи са насочени към парламента и към реконструирането на изпълнителната власт, много по-важни процеси всъщност се случват в съдебната. Предстои да бъде избран председател на Върховния административен съд (ВАС). Този човек ще има много по-дълъг мандат от следващото НС – седем години, имперски мандат. От тази гледна точка и заради това, че този съд е съдът на властта, тъй като контролира изпълнителната власт, човекът, който ще го оглави, ще има абсолютно ключово значение за това дали в България ще има върховенство на правото или на корупционните сделки, както е сега. Не по-малко важен е изборът на нов ВСС това лято – неговият мандат ще е пет години. Друга граница, в която се навлиза невидимо, е, че главният прокурор Сотир Цацаров започва петата година от мандата си. Той няма право на нов. Оттук нататък неговата възможност да изглежда непоклатим и вечен като Черни връх на софийския хоризонт, свършва. Той все повече ще почва да мисли какво се случва след това. Неговата гаранция за възможността да прекара още много години с абсолютно лоялен ВСС и шеф на ВАС и да си осигури следвластието, минава през тези избори. Тази гаранция ще бъде ключова за сюжетите, които предстои да наблюдаваме. Впрочем ние вече ги наблюдаваме. Още първия ден след изборите бе обявена номинацията на Борислав Сарафов за член на ВСС. До това Сарафов да е във ВСС, най-близкото е Пеевски да е в ДАНС. В следващия ВСС няма да има толкова видима и позната фигура като Пеевски, но в него ще има много Пеевски, макар и анонимни и непознати. Ако Цацаров бъде оставен да го назначи, защото той в момента има абсолютен контрол и разполага с могъществото на пропагандната машина на Пеевски, то тогава ние ще получим ВСС, който ще бъде в пъти по-лош от настоящия.
