Изложба „Графични пейзажи“ може да се види в залите за временни експозиции на Художествена галерия Стара Загора до 22 март, както ЗАРАТА писа. В нея са показани 36 творби, които са част от фонда графична колекция на културната институция. Сред представените художници е Милен Джановски, за когото ви разказваме.
Милен Джановски е роден през 1967 година . Завършва през 1986 година Националната художествена гимназия „Акад. Илия Петров” – София. През 1994 година е абсолвент на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – специалност Графика при проф. Н. Хаджитанев, а от 2002 година – главен асистент по графика във Факултета по изобразително изкуство. От 2000 година членува в Съюза на българските художници, а от 2013-а до 2016-а е председател на представителството във Велико Търново. Съосновател и член на aртгрупа „Дупини“ 1999–2010. Има осъществени 23 самостоятелни изложби и множество участия в общи такива, пленери и акции.
„Завърших Великотърновския университет и останах тук без да се замисля. Купих си къща точно над къщата на Емилиян Станев. 15 години я ремонтирах и сега мога всичко. Просто ми писна да плащам безумни пари на майстори, а после да им оправям поразиите“, разказва Милен Джановски. Днес знае как да реставрира сгради, прави корнизи, стенни украси, арки. Работи с група, в която има художници и музиканти. Всички са усвоили строителството по неволя, но пък работят и си пеят.
Иначе Милен Джановски е нестандартен художник, работи с метал и е единствен в този жанр. „Като питат какъв ми е жанрът, и аз не знам“, казва и разкрива: „Когато трябва да пусна работа за някоя изложба, се чудя къде да се запиша, защото секциите са традиционни – графика, живопис, скулптура. Аз работя с метал, понякога е графика, понякога скулптура. Обаче основната ми теза за нещата, които правя, е да не повтарям никога никого.“
„Работите ми са стъпили здраво върху графиката, всъщност моите метални плочки много наподобяват на графичната форма, която се печата върху пресата. Но аз и като живопис ги представям понякога“, разказва за себе си Милен.
После обяснява как ходи по складовете да си купува черна ламарина и там все му се чудят какво я прав. Ето какво – реже я с електрожен, полира я дълго, за да я направи устойчива на времето. Картините му изглеждат великолепно и стоят чудесно върху стените на съвременните жилища.
„Няма трудно, работя бързо, може би защото ми харесва. Но аз и не рисувам всеки ден, за да не ми омръзва“, казва преподавателят по графика.
От години Джановски е най-известният катерач и планинар в района. Обикновено избира най-трудния маршрут, по който може да изкачи върха, защото по лесния всеки може. Преди години тръгва с група смелчаци да катери връх Ужба в Кавказ. Върхът е колкото красив, толкова и опасен.
„Времето беше много лошо, горещо беше. За успешното изкачване трябваше да е нула градуса, а като тръгвахме, беше 21. Отляво ни се свличаха каменопади, отдясно – ледени блокове. На всичко отгоре ни изненада градушка, която като природно явление изобщо не е характерна за такава височина. И се отказахме. Едва се спасихме. Беше буквално въпрос на оцеляване. Ако бяхме останали, щяхме да замръзнем, защото заради дъжда по нас всичко беше подгизнало, включително и дрехите в раниците ни. Така че е много важно да знаеш кога да се откажеш. Планината изобщо не уважава неразумните и опасно амбициозни герои“, казва художникът.
Джазът е другото хоби на Джановски. Впрочем, художникът започва трудовия си път в Търново като водещ на музикално радиопредаване. Радиото вече не съществува, но феновете на тази музика не са забравили „Джаз в петък вечер“ с Милен Джановски.
„Запалих се по джаза в Националната художествена гимназия в София. Навремето беше едно от най-елитните училища и съучениците ми бяха все деца на неслучайни родители. Там се научих да слушам джаз и започнах да събирам колекция“, връща се назад във времето Милен. Имал в студентските си години готина уредба и постоянно правел записи – от плочи на касети, от касети на касети. Събрал стотици, но колекцията от години събира прах на тавана му.
Милен признава, че искал да е художник още, когато бил на 3-4 годинки. Не помни защо, няма представа кой или какво го е насочило към рисуването, но никога не е променял мечтата си.
“След като завърших университета, цели три години не съм се занимавал с изкуство. Когато реших да му се посветя, мислих дълго в каква посока да поема, защото не искам да приличам на никой друг на тази планета. Търсих нещо, което да е като моя запазена марка, и го открих. Ако приличаш дори малко на някой друг, има ли смисъл да твориш. Има стотици творци, които си приличат, затова, ако нямаш своя почерк, е по-добре да се откажеш. Чувствам се в моя път и се радвам, че работите ми могат да бъдат видени и усетени от хората”, доверява той.
