На 21 септември, вторник, във фоайето на Операта, в Стара Загора се открива изложба на големия старозагорец Христо Танев.
В картините на Христо Танев се преплитат старобългарски символи и пейзажи от България. „Както словото, така и образът имат своето значение за човека и влияят конкретно върху неговата психика. Това, което е създадено от човека като слово, си остава в нас. Дали ще е позитивно, или негативно, зависи от случая, защото във всичко има причинно-следствена връзка“, казва приживе творецът.
Според него образът има същата функция и задачата на всеки художник е да направи всичко възможно една картина да внуши на зрителя тези неща, които са необходими – да го излекува, образно казано.
Като ученик учи в старозагорската гимназия „Христо Ботев“. През 1970 година завършва с отличие специалност стенопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов. Сред преподавателите му са известни български художници като проф. Васил Стоилов и проф. Никола Кожухаров.
Приятели и почитатели на Христо Танев представят картини на старозагореца
„Както поетът, така и композиторът, така и художникът, така и изпълнителят на танци, всъщност имат ролята да въздействат на хората чрез тези сетивности. Ролята на художника е една – да внуши това нещо. Има константи, които са вечни, изконни, и би следвало да се спазват, както в живота, така и в изкуството. Моята задача е да свържа тези познания, тази мъдрост, която траки, прабългари и славяни са носели в себе си, и да дам образа, който е необходим за медитация“, разкрива Христо Танев.
Танев твореше основно в областта на живописта, архитектурния, промишлен и графичен дизайн, пространственото оформление и рекламата. Негово дело са повече от 500 запазени фирмени лога, както и гербовете и знамената на Стара Загора, Димитровград, Чирпан и Гълъбово. Между 1972 и 1986 година взема участие в множество регионални и национални изложби за живопис с платна, изпълнени в жанровете портрет, фигурална композиция, пейзаж и натюрморт. Участва в представителни изложби на българското изобразително изкуство зад граница: Берлин, Букурещ, Катовице, Легннце, Москва, Осло, Самара, Улан Батор и др.
През последните си години творецът правеше задълбочени изследвания върху символите, определящи идентичността на българския род. Според него има народи, белязани с позитивни знаци и в исторически план нещата за тях се развиват благоприятно, но има и други народи, които са белязани с негативни знаци: „Има красноречиви примери в това отношение в знаковите системи на много държави – Сърбия, Албания, Русия. Германия например, беше сполетяна от много неблагоприятни процеси, но след като смениха герба на държавата, историческите събития се обърнаха.“
„Българите трябва да знаят, че орелът и отворената корона са български символи, а в българската знакова система тези символи ги няма. Докато лъвът на българския герб, който е земен символ, всъщност не е наш, той е еврейски символ. А орелът олицетворява духовната връзката между човека и Бога. Сега е времето да се изработи нов герб на България, защото оттук нататък тотемите отпадат. Идва времето на чистите символи, които носят мъдрост, например кръстът“, разкрива художникът.
Той вярваше, че за България тепърва трябва да дойде дойде новото начало: „Според прабългарския календар, който е един от най-старите в света, до сега ние сме били в един хилядагодишен регресивен цикъл и всички тези -изми – социализми, капитализми, робизми, преди и след Освобождението, са регресивност, както се вижда и от историята. Оттук нататък трябва да дойде едно ново начало, да се създаде нов модел на обществени отношения, ново поведение. Този нов модел трябва да принадлежи на новото поколение българи. Те ще открият фундаментални закони, които ще променят начина на мислене на човека, както и обяснението защо има живот на земята, каква е ролята на всеки човек в света.“
Творби на Христо Танев са притежание на Националната художествена галерия, музея „А. С. Пушкин“ в Москва, над 30 държавни галерии в България и чужбина, като и частни сбирки в България, Европа, Канада, Кувейт, Монголия, САЩ, ЮАР, Япония. Умира на 76-годишна възраст през 2019 г. в Стара Загора.
По думите на Христо Танев ключът на мъдростта е в българите, в нашия език, който носи целия честотен спектър на словото. „Българският език може еднакво добре да съзижда, да изгражда и да разрушава. Интересен факт е разпадането на всички империи. Като започнем от Арабската, Византийската, Османската, Австро-Унгарската и Съветската. И това разпадане става в момента, когато те спират да помагат на българите. Това ще се случи и със задокеанската империя – САЩ, което всъщност вече започна“, казваше Христо Танев.
„Българите трябва да знаят, че имат много отговорна задача пред света – трябва да покажат новия модел, да открият новите закони, като един от тези закони е свързан с понятието време, което е различна величина. Това ще направи новото поколение българи. – размишлява художникът – И това ще е съвсем естествено явление, защото именно в новото поколение е ключът, както за новите закони в Европа, така и за възраждането на тези законите, които са ни водели още от времето на даоизма, орфическите мистерии и други.“
За текста е използвано интервю на Силвия Петкова за в-к „Атака”
