Това е история за двама души на име Виктор и една протестна вълна в защита на свободните избори. Тя остава в историята под името Оранжева революция.
Действието се развива в Украйна преди точно 20 години – в края на 2004 и началото на 2005 г.
На изборите за нов президент на страната през октомври 2004 г. официално се състезават 26 кандидати. На практика обаче има надпревара само между двама от тях. Единият – Виктор Юшченко, гледа към Западна Европа, а другият – Виктор Янукович, е обърнал поглед към Русия.
Виктор Юшченко е роден в Сумската област на Украйна (тогава част от СССР) в семейство на учители. През 1985 г. се мести в Киев, където получава докторска степен по икономика и започва кариера в банковия сектор.
По време на икономическите сътресения, предизвикани от разпадането на СССР, той се издига до ръководител на централната банка на Украйна. Юшченко изиграва ключова роля за въвеждането на украинската гривна като национална валута.
От 1999 до 2001 г. той е министър-председател при президента Леонид Кучма. На президентските избори през 2004 г. се кандидатира с прозападна платформа и обещава на украинците стъпки към интеграция в Европейския съюз (ЕС) и НАТО.
Виктор Янукович пък е роден в източната Донецка област на Съветска Украйна. Майка му умира, когато той е на две години.
„Произхождах от много бедно семейство и основната ми мечта в живота беше да се измъкна от тази бедност“, казва по-късно Янукович за детството си.
В младежките си години той работи на различни места, включително като механик. Два пъти влиза в затвора за насилствени престъпления. В крайна сметка се издига до ръководител на редица транспортни компании. От 1997 до 2002 г. Янукович оглавява администрацията на Донецка област, а през ноември 2002 г. е назначен за министър-председател на Украйна.
Янукович силно подкрепя тесните връзки на страната с Русия. Кампанията му преди президентския вот през 2004 г. е открито подкрепяна от руския президент Владимир Путин, който посещава Украйна няколко пъти през тази година.
На 28 октомври 2004 г., по повод 60-тата годишнина от прогонването на нацистките сили от Украйна от страна на Червената армия на СССР, Путин стои редом до Янукович на трибуна в центъра на Киев. Двамата гледат военен парад в съветски стил.
Известно видео от този ден показва как Янукович вади бонбони от джобовете си и ги предлага на руските си гости. Путин отказва, но тогавашният началник на щаба на Кремъл Дмитрий Медведев си взима един бонбон. Всичко това се случва на фона на тържествения марш на преминаващия военен парад.
Приблизително по същото време – през септември 2004 г., Виктор Юшченко отива на вечеря в дома на Володимир Сацюк, заместник-ръководител на украинската разузнавателна агенция. Скоро след това Юшченко се разболява тежко.
По-късно е установено, че той е погълнал вещество от групата на диоксините, които са силно токсични. Според Юшченко отравянето му е държавно спонсорирана атака. Той обвинява Русия, че възпрепятства усилията за разследване и изясняване на този случай.
Сацюк, чието участие в отравянето така и не е доказано, се премества в Русия през 2007 г. и става генерал-майор във Федералната служба за сигурност (ФСБ) на страната.
По-късно през септември другият Виктор – Янукович, отива да се срещне със студенти от университета в Иванофранкивск. Когато слиза от автобуса, с който е пристигнал там, Янукович е ударен от предмет, изтръпва и припада. Налага се да го заведат в близката болница.
Екипът му казва, че Янукович е бил нападнат. Но по-късно е разпространено видео, на което се вижда, че някой студент от събралата се тълпа просто е хвърлил яйце по него.
Първият тур на президентските избори в Украйна след тази напрегната предизборна кампания се провежда на 31 октомври 2004 г. Резултатите са много близки. Юшченко получава 39,9% от гласовете, а Янукович – 39,2%. Тъй като никой от двамата не печели повече от 50%, следва балотаж.
Той се провежда на 21 ноември 2004 г. Централната избирателна комисия на Украйна съобщава, че при преброени 33% от бюлетините Виктор Янукович води с над 50% от гласовете.
Но ранните резултати от екзитполовете показват, че Юшченко води. Междувременно чуждестранните наблюдатели сигнализират за множество нарушения в процедурата по преброяване на гласовете.
Ден след вота избирателната комисия вече е обработила 97,67% от протоколите, когато работата ѝ неочаквано спира.
Председателят на комисията Серхий Кивалов казва, че забавянето се дължи на различни технически проблеми, включително с компютърните сървъри. Но поддръжниците на Юшченко твърдят, че забавянето има за цел да даде възможност на лагера на Янукович да открадне изборите.
През нощта на 21 срещу 22 ноември Юшченко се среща с Кивалов. След разговора им при закрити врата Юшченко казва:
„Не вярваме на резултатите на Централната избирателна комисия“.
След това той призовава поддръжниците си да „дойдат на Майдана и да защитят нашата победа“. Под Майдан има предвид площад „Независимост“ в Киев, който често става център на протести в периоди на политически сътресения в Украйна.
Сутринта на 22 ноември малък брой протестиращи се събират в центъра на Киев под оранжевите знамена на кампанията на Юшченко. С напредването на деня броят им започва да се увеличава.
Към обяд на 22 ноември избирателната комисия обявява, че при 99% преброени гласове Янукович печели 49,4%, а Юшченко – 46,7%.
Веднага пристигат поздравления от Русия и Беларус за Янукович, а Путин казва, че „украинският народ е направил своя избор – избор в полза на стабилността и укрепването на държавността“.
САЩ отказват да приемат официалните резултати. Тогавашният държавен секретар Колин Пауъл предупреждава, че за украинските служители, участвали в „извършването на измами“ по време на изборите, ще има неуточнени „последствия“.
След обявяването на резултатите протестите под оранжевите знамена на кампанията на Юшченко продължават в цяла Украйна. Тълпи обграждат президентските сгради в Киев.
В някои от дните до половин милион души се събират на площад „Независимост“ в мразовитото време. Заради цвета на знамената протестите стават известни като Оранжевата революция.
Екипът на Юшченко изтъква резултатите в източните Донецка и Луганска области, където след затварянето на избирателните секции не са допуснати нито наблюдатели, нито журналисти, а в късните часове има наплив от гласове почти изключително за Янукович.
На 3 декември Върховният съд на Украйна обявява резултатите от втория тур на президентските избори за невалидни и определя дата за нов вот – 26 декември 2004 г.
На 10 януари 2005 г. Централната избирателна комисия обявява официалните резултати от повторно проведените избори, които този път са признати за честни и свободни – 52% за Юшченко, 44% за Янукович.
На 23 януари 2005 г. Виктор Юшченко встъпва в длъжност като третия президент на Украйна.
На следващата година съперникът му Янукович става министър-председател, а на следващия президентски вот през 2010 г. е избран за президент.
На тези нови избори Юшченко остава на пето място с едва 5,45% от гласовете. Според много украинци мандатът му на президент не успява да оправдае очакванията и обещанията за реформи и стъпки към интегрирането на Украйна в ЕС и НАТО.
През 2014 г. наследникът на Юшченко Янукович е свален от власт по време на продължилите няколко месеца протести на Евромайдана, които избухват на същото място, където и Оранжевата революция – киевския площад „Независимост“.
Причината за тях е корупцията по високите етажи на властта и решението на Янукович да се откаже от плановете за голямо търговско споразумение с ЕС и вместо това да заздрави връзките си с Русия.
