Това, което стана в Южна Украйна, прилича на сбъднато мрачно пророчество. Киев от месеци предупреждава, че Москва ще взриви язовирната стена. Но сега, когато това се случи, версиите са най-малко три:
- взривът е дело на Русия;
- взривът е дело на Украйна;
- взривът не е предизвикан от никакви специални действия от последните дни, а стената се е скъсала след руски ракетни удари по нея, нанесени преди месеци.
Което и да е вярното твърдение, едно е сигурно: това вероятно ще е най-голямата екологична катастрофа от 24 февруари 2022 г. насам и тя не би настъпила, ако Русия не беше започнала пълномащабна война срещу съседна държава, унищожавайки нейните градове и земи и убивайки хиляди хора.
Прииждането на водата
В рамките на няколко часа нивото на водата на места се е повишило с 10-12 метра.
Десетки хиляди бяха евакуирани от районите, застрашени от огромни наводнения. Но Украйна не може да евакуира жителите на левия (южен) бряг на Днепър, тъй като той е окупиран от руските военни.
В долната част на брега реката е заляла зоологическа градина, лятно кино, паркова зона и стадиони, каза законният кмет на Нова Каховка Володимир Коваленко пред „Азовски новини“ – проект на Украинската служба на RFE/RL. Той добави, че архитектурно значими сгради са застрашени от покачващата се вода, която вероятно ще се задържи няколко дни.
„Язовирната стена всъщност е унищожена, трудно ми е да си представя дали ще може да се направи нещо с нея, когато войната приключи“, каза той.
Турбинната зала на Каховската ВЕЦ е напълно разрушена, каза украинската държавна енергийна компания Ukrhydroenergo.
„Централата не може да бъде възстановена“, пише в съобщението. „Неконтролируемото спадане на нивото на язовира е допълнителна заплаха за Запорожката АЕЦ“, която черпи вода от резервоара в Каховка за охлаждане.
„Водата от язовир Каховка е необходима, за да се гарантира, че централата получава допълваща вода за кондензаторите на турбините и системите за безопасност на Запоражката АЕЦ. Охлаждащото езеро на централата вече е пълно. Украинският персонал на АЕЦ следи всички показатели“, добавят от Ukrhydroenergo. Самата централа попадна под контрола на руските сили няколко седмици, след като Русия започна войната миналия февруари.
Инцидентът става около 6 месеца, след като Украйна си върна част от Херсонска област на западния бряг на река Днепър, включително град Херсон. И на фона на очакваната голяма контраофанзива срещу руските сили, която може да промени хода на войната.
Взаимните обвинения
Язовирната стена е била взривена от руски военни, смята Киев. Президентът и премиерът на Украйна определят това като терористичен акт.
По предварителни данни язовирът е взривен от 205-а мотострелкова част на руските въоръжени сили, каза в предаването „Закуска“ съветникът на ръководителя на украинската президентска канцелария Михайло Подоляк.
„Руските окупаторите са взривили отвътре язовирната стена на Каховската водноелектрическа централа. Характерът на щетите опровергава руската фалшификация за предполагаем ракетен удар от страна на украинските въоръжени сили“, коментира в ефира на Радио Свобода Наталия Хуменюк – ръководител на Обединения координационен пресцентър на силите за отбрана в южната част на Украйна.
Тя отхвърли възможността за ракетен удар по централата. Характерът на щетите по самата язовирна стена показва, че взривът е станал отвътре.
Русия е тази, която е имала контрол върху централата, каза за телевизия Current time първият заместник-председател на законния Херсонски областен съвет Юрий Соболевски.
„Достъпът, дори и на нашите цивилни специалисти, беше максимално ограничен. Там има много сложен пропускателен режим, изобщо няма достъп до инженерните помещения. И по-рано имаше оперативна информация, че цялата тази структура най-вероятно е минирана отвътре. И второ – беше регистрирано движението на военните камиони на инженерните войски на Русия“, каза той.
Соболевски допълни, че още миналото лято е подготвяна кампания за дезинформация, която да обвини ВСУ за взривяването.
Руските окупационни власти първо твърдяха, че не е имало бомбардировки и че централата е била разрушена от обстрел, продължил месеци наред. По-късно обаче от Кремъл казаха, че вецът е бил разрушен в резултат на украински саботаж, а министърът на отбраната Сергей Шойгу добави, че ударът е бил извършен, „за да се попречи на руската армия да атакува в този участък на фронта“.
Първо Владимир Леонтиев, ръководител окупационната руска администрация на Нова Каховка, каза, цитиран от руската държавна информационна агенция ТАСС:
„Всичко това е резултат от последователните удари по ВЕЦ „Каховка“. Факт е, че украинските войски нанасят тези удари в продължение на дълъг период . Имаше един ден, в който около 80 Хаймарса полетяха срещу „Каховка“. И сега, очевидно, електроцентралата не е издържала на нощните атаки“.
След това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че Украйна е атакувала язовира, за да отвлече вниманието от контраофанзивата си, и „категорично“ отхвърли твърдението на Киев, че Москва го е взривила.
„Можем да заявим недвусмислено, че става дума за умишлен саботаж от украинска страна“, каза той пред репортери.
Говорителят на президента Владимир Путин допълни, че разрушаването на язовира има за цел да лиши контролирания от Русия Крим от питейна вода, която получава през Севернокримския канал.
„Очевидно този саботаж е свързан и с факта, че след като започнаха мащабни настъпателни действия преди два дни, сега украинските въоръжени сили не постигат целите си – тези настъпателни действия буксуват“, допълни той.
Предисторията на обвиненията
На 19 октомври 2022 г. командващият руските сили в Украйна по това време ген. Сергей Суровикин каза, че Киев се готви да „удари по язовира на Каховската ВЕЦ“. Подобно изявление направи и ръководителят на руската окупационна администрация в Херсонска област Владимир Салдо.
Още на следващия ден Володимир Зеленски предупреди, че Русия е минирала язовира и е готова да наводни десетки градове, за да обвини Украйна.
„Русия умишлено създава почва за мащабна катастрофа в южната част на Украйна“, каза той на среща с Европейския съвет тогава.
С тази терористична атака те могат да унищожат, наред с други неща, дори възможността за доставка на вода от река Днепър до Крим
Зеленски добави, че разрушаването на язовира може да наводни огромна територия и да лиши южната част на Украйна от водоснабдяване.
„С тази терористична атака те могат да унищожат, наред с други неща, дори възможността за доставка на вода от река Днепър до Крим. В случай на разрушаване на язовира на Каховската ВЕЦ, Северно-Кримският канал просто ще изчезне“, каза още той.
Президентът коментира, че „ако Русия сериозно обмисля такъв сценарий, това означава, че терористите ясно осъзнават, че няма да могат да задържат не само Херсон, но и целия юг на страната ни, включително Крим“.
По същото време се появиха и интервюта с руски военни в Каховка, в които те се хвалеха с минирането на централата, като планът е бил тя да бъде взривена на 1 януари 2023 г.
Тогава Американският институт за изучаване на войната коментира, че руските сили може би подготвят информационна основа за „нападение под фалшив флаг“ срещу Каховската ВЕЦ, за да прикрият отстъплението на руските войски от десния бряг на Днепър заради контранастъплението на украинските сили в Херсонска област.
През ноември 2022 г., по време на руското отстъпление от десния бряг на Днепър, руснаците взривиха седем моста на река Днепър, включително моста на Каховската ВЕЦ. Тогава язовирът също беше повреден – пътят, минаващ над стената, е поразяван два пъти по време на бойните действия.
Това накара някои външни наблюдатели да предупредят, че язовирът може да се срути – от небрежност или умишлено, като се има предвид колко е било повишено нивото на водата в резервоара от пролетното топене на зимните снегове и оттока.
Стената на язовира по всяка вероятност не е взривена умишлено, а се е скъсала заради повреди и немарливо стопанисване от руските окупационни власти, такъв е изводът и от анализ, публикуван сега в няколко туита, на изследователя Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team. Сателитени снимки на язовир „Хаковка“ от 5 юни показват, че част от пътното платно и изпускателния шлюз са били повредени или разрушени наскоро.
Миналия октомври на шведската хидроложка инженерна компания Damningsverket беше възложено да излезе с теоретичен модел какво може да се случи, ако язовир Каховка бъде пробит. Установено е, че прииждащите води ще достигнат не само до устието на реката, но и ще изтласкат водата нагоре по река Южен Бух до Николаев – важно украинско речно пристанище.
След съобщенията за скъсването на язовирната стена изпълнителният директор на шведската компания Хенрик Оеландер-Хялмарсон коментира, че нивото на водата в резервоара над язовира е било е достигнало връх от 30 години насам, най-вероятно защото шлюзовете не са били оставени отворени по време на конфликта и при топенето тази пролет. Това се потвърждава и от анализ на New York Times от 17 май тази година, в който се казва, че има голям риск за скъсване на стената, заради лошото състояние на стената.
„Това е огромно бедствие и аз съм дълбоко натъжен, че руснаците са направили това“, каза Хялмарсон пред NBC News.
Кой има мотив и може да го е направил
Високопоставен служител на НАТО коментира пред Би Би Си, че руснаците „най-вероятно“ са имали мотив да повредят язовир „Нова Каховка“, но добавя, че все още е твърде рано да се направи оценка. Той изключи възможността за въздушен удар по язовира, но оставя отворена възможността взривни устройства да са причинили щетите.
Според него Русия вероятно е имала мотив – притеснена е от украинска офанзива през река Днепър на юг. Той допълни, че разрушенията в язовира – с пробив от няколкостотин метра – са затруднили преминаването на реката от украинските сили. По думите му това ще промени терена по-надолу по течението на реката, създавайки условия, подобни на блато.
Служителят на военния алианс каза още, че не е ясно и какво въздействие ще окаже това върху украинските сили, които се подготвят за офанзива. И дали ще се наложи да бъде пренасочен военен персонал за евакуация на цивилни и за пълнене на чували с пясък, за да се ограничи наводнението, което ще причини „значителни екологични щети“.
Владимир Молчанов – експерт от Черноморския център за политически и социални изследвания, пък коментира:
„Що се отнася до основната язовирна стена, дълга 400 метра, между машинната зала на централата и десния бряг, взривяването ѝ със средствата, с които разполагат въоръжените сили на Украйна, е просто невъзможно. За това вероятно ще са необходими ядрени оръжия“.
Освен това има прецедент през Втората световна война. През 1941 г., когато германски войски настъпват през Украйна в съветската епоха, Йосиф Сталин нарежда разрушаването на язовир в град Запорожие, на около два часа път с кола североизточно от Енергодар, за да забави нацисткото настъпление. Пробивът залива села по бреговете на Днепър, убивайки хиляди цивилни.
Значението на ВЕЦ „Каховка“
ВЕЦ „Каховска“ е една от десетте най-големи украински водноелектрически централи, клон на Ukrhydroenergo. Съоръжението е източник на водоснабдяване в цялата южна част на Украйна. Това означава, че предприятията, фабриките, както и жилищните и индустриалните обекти зависят пряко от ВЕЦ „Каховка“.
Мощността на ВЕЦ „Каховка“ (общо) е около 351 мегавата. Средната годишна мощност достига на 1,4 млн. KW/h. Обемът на водата във водохранилището се доближава до този на Голямото солено езеро в американския щат Юта. Язовирната стена е висока 30 метра и е дълга 3,2 км.
Язовирът снабдява с вода и Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г., както и Запорожката АЕЦ, която също е под руски контрол.
Назначеният от Русия губернатор на Крим Сергей Аксьонов каза, че има риск нивата на водата в Севернокримския канал, който пренася прясна вода към полуострова от река Днепър, да спаднат след взрива. Той уточни, че за момента Крим има достатъчно водни запаси и че нивото на риска ще стане ясно в следващите дни.
Каналът беше блокиран от Украйна, след като Русия анексира Крим. Това доведе до остър недостиг на вода на полуострова, тъй като 85% от водата пристигаше по него, а голяма част от нея отиваше за нуждите на селското стопанство.
За решението на проблема новите руски власти предвидиха четири допълващи се проекта: разработването на подземни водоизточници, прехвърлянето на вода от реки и водохранилища към Севернокримския канал, преработката на морска вода в питейна, както и прокарването на водопровода от Кубан през Керченския пролив.
Реално обаче проблемът отпадна едва след като руските сили превзеха канала през март 2022 г.
„Великите строежи на комунизма“
Строителството на водноелектрическия комплекс Каховка започва през септември 1950 г. с постановление на Съвета на министрите на СССР.
Монтажът на първата турбина започва през август 1954 г. и завършва на 18 октомври 1955 г. Тази дата се смята за рожден ден на водната централа. На 13 октомври 1956 г. е пуснат в експлоатация последният, шести хидроагрегат, а на 19 октомври 1959 г. Каховската ВЕЦ е пусната в промишлена експлоатация с инсталирана мощност 312 MW.
Обектът е причислен към „Великите строежи на комунизма“ – които са изобразявани на пощенски марки в СССР. За изграждането и поддръжката на електроцентралата е създадено градчето Нова Каховка, в което живеят около 12 000 души, които са заети в изграждането на централата. Използвани са 1100 превозни средства, 30 багера, 75 верижни и козлови кранове, 100 булдозера, 14 локомотива и 7 багера – според официални данни.
Изграждането на Каховския хидроенергиен комплекс повишава нивото на водата в Днепър до 16 метра и създава Каховския язовир с обем 18,19 km³.
Коплексът включва: турбинна зала на водноелектрическата централа, язовир с гравитачен преливник с дължина 447 метра (28 преливници с размери 12 x 9 метра), сграда на ВЕЦ с монтажна площадка, земна дига между шлюза и електроцентралата, еднокамерен корабен шлюз, земна язовирна стена в заливната зона и над заливната зона, железопътни и пътни прелези.
Дължината на хидросхемите е 3850 м, а площта на водохранилището 2,155 km².
В началото на 2021 г. в Каховската ВЕЦ работят 251 души.
Още от края на февруари 2022 г., когато започна инвазията на Русия в Украйна, станцията беше превзета от части на руските въоръжени сили. Те атакуваха Херсонска област от анексирания от Русия през 2014 г. полуостров Крим.
