Снимка: Bloomberg |
„Една успешна централна банка трябва да е скучна“, каза преди повече от 20 години един бивш управител на Английската централна банка. Ако беше необходимо някакво доказателство, че сега се намираме в коренно различна монетарна ера, такова беше дадено тази седмица, когато паричните власти на двете най-големи икономики в света свършиха работата си, като бяха толкова далеч от скуката, колкото можехме да си представим, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
В рамките на часове в сряда Европейската централна банка проведе спешно заседание, а Федералният резерв на САЩ предприе най-голямото увеличение на основната си лихва от близо 30 години (с 0,75 пункта до диапазона 1,50-1,75% – бел. прев.) И двата хода бяха драматични, но докато първият беше реакция на пазарите, другият беше в противоречие с тях.
Да вземем първо ЕЦБ. Никога не е идеално за централна банка да провежда спешна среща. Но изглежда, че централната банка на еврозоната е успяла да използва своето „ад хок“ заседание в сряда сутринта, за да си върне инициативата, след като беше изненадана от пазарната реакция на срещата й от миналата седмица.
Последната среща дойде, след като инвеститорите бяха започнали да се тревожат как ходът на ЕЦБ към затягане на финансовите условия ще повлияе на разходите по заемите на фискално по-слабите правителства от еврозоната. Разочарованите им надежди за по-силен ангажимент към ограничаване разширяването на спредовете по държавните облигации доведоха до силни разпродажби: за по-малко от седмица разходите по заемите на Италия се бяха повишили с почти един процентен пункт.
Скоростта и мащабът на тази промяна в пазарните настроения принудиха ЕЦБ да действа. Изминалата седмица навя смразяващи спомени за дълговата криза в еврозоната. Освен внезапното разширяване на спредовете в доходността, анализаторската общност е пълна с приказки за „риск от фрагментация“. Условията бързо назряха за спекулативни атаки срещу дълга на държавите под натиск и за повторение на нелицеприятната политика на антагонизъм между кредитори и длъжници.
Това е, което ЕЦБ трябваше да предотврати, след като не успя да предвиди бързото влошаване, причинено от нейната предишна предпазливост. Нейното кратко изявление не остави никакво съмнение, че банката е преминала в нова фаза. Извънредното заседание направи три важни неща. Първо, сега ЕЦБ изрично заявява, че нейната парична политика всъщност се пренася неравномерно към различните страни членки – знак, че интервенцията на облигационните пазари е оправдана. Второ, тя премина от съобщаване на възможността за реинвестиране на баланса си с цел борба с прекомерните спредове към изричното намерение да направи това. И трето, нов инструмент „анти-фрагментиране“, който се обсъжда като евентуално необходима мярка от месеци, сега е поръчан от техническия персонал.
Сравнете това с Фед, който взе решението си за повишаване на лихвените проценти на фона на продължаващия мечи пазар при американски акции. От дните на бившия председател Алън Грийнспан насам наблюдателите на Фед очакват централната банка да се притича на помощ на пазара в САЩ като разхлабва монетарната политика. Дори при сегашния председател Джей Пауъл това впечатление беше подсилено от масивната инжекция на ликвидност от Фед в началото на ковид пандемията.
Това наследство беше погребано в сряда вечерта, когато Фед повиши лихвите с 0,75 процентни пункта и промени прогнозата си за бъдещата политика към по-нататъшно затягане. Едновременно с това централната банка ще започне да намалява своя голям баланс от активи с падежирането на закупените от нея облигации. Сега ясното намерение е да се намали инфлацията, каквото и да става с цените на акциите – както Пауъл не отбеляза, но можеше спокойно да го направи.
Каквото и да е довело до драматичните им ходове тази седмица, ранните признаци са, че и двете централни банки постъпват с пазарите както са си наумили. Акциите в САЩ приключиха срядата с по-високи цени след волатилно тълкуване на пресконференцията на Фед. Силният подход на ЕЦБ изглежда работи; доходността и спредовете се понижиха от последните си върхове след спешното заседание на банката.
Това подчертава разликите с предишни кризи. ЕЦБ сега очевидно е в играта за ограничаване на спредовете и, също толкова важно, нейният управителен съвет е разумно обединен зад това разбиране. Вече не сме в света, където бившият президент Марио Драги трябваше да кара колегите си да действат чрез драматични едностранни изявления от типа „каквото и да е необходимо“. Няма съмнение, че ЕЦБ разполага със средствата да предотврати криза на фрагментацията; и банката най-накрая работи усилено, за да разсее всички съмнения, че има волята. Що се отнася до Фед, той отхвърли подозренията, че е пуделът на пазара.
Пазарите обаче не се убеждават лесно. Ако централните банки наистина придобиват по-агресивна нагласа, инвеститорите няма просто да се примирят. Би трябвало да очакваме повече конфронтации през идните месеци.
