Снимка: Bloomberg |
Федералният резерв планира да обмисли идеята за пускане на американска цифрова валута. Дигиталните валути на централните банки са гореща тема сред монетарните власти по целия свят. Повече от 80 държави, представляващи 90% от световния брутен вътрешен продукт, проучват технологията. Но тези валути идват със сериозни рискове. Без допълнителни мерки за поверителност централните банкери не трябва да ги въвеждат, пише за Wall Street Journal Алигзандър Уилиъм Солтър, асоцииран професор по икономика в бизнес колежа Ролс към Тексаския технически университет.
Вероятно сте запознати с частно издаваните цифрови долари, като например електронни салда в разплащателни сметки. Дигиталните валути на централните банки са сходни, с изключение на това, че отговорността е на централната банка, а не на частни банки. Едно от предимствата на обвързването на цифровите валути с централна банка е, че плащанията ще се обработват от централни банки, укрепвайки националните и международните платежни системи и потенциално намалявайки трансакционните разходи. Дигиталните валути също така биха могли да адресират икономическото неравенство, като предложат на хората, които не ползват банкови услуги, начин за достъп до финансовата система чрез директна сметка в централната банка.
Но твърде често ентусиастите относно цифровите валути се фокусират върху доброто и пренебрегват лошото. Дигиталните валути на централните банки са перфектен пример за това, което политологът от Йейл Джеймс Скот нарича „държавнически” манталитет. Правителствата имат силни стимули да опростяват обществото с цел социален контрол. Вкарването на търговията в централизирано управлявана платежна система е учебникарски пример. Ако се използват широко, тези валути биха дали на централните банки безпрецедентна власт над финансовата система. Без допълнителни защити, почти всички трансакции биха били вкарани в публични регистри. Финансовата поверителност би била трудна за поддържане. Освен това, тъй като цифровият долар би бил отговорност на Федералния резерв, Фед може да постави условия за неговото използване, за да насочи потребителите в желаните посоки.
Представете си, че вашият дигитален баланс бавно се свива с течение на времето, за да мотивира бързите потребителски разходи. Или Федералният резерв блокира плащанията към политически неблагонадеждни фирми. Това не е фикция: Фед вече се включи в социалната и екологичната политики. Той задейства инициативи за подкрепа на икономическата „справедливост“ и тихо притиска банките да оповестят плановете си за смекчаване на риска от климататичните промени. Изкушението да се управлява една цифрова валута на централната банка в съответствие с този дневен ред ще бъде силно.
Поради тези причини някои централни банкери, като члена на борда на Фед Кристъфър Уолър, се противопоставят на създаването на тяхна цифрова валута. В неотдавнашна реч той подчерта притесненията относно поверителността и държавния контрол на плащанията. Едно от сравненията му е много показателно: Китай, голямата икономика, която направи най-сериозните крачки към дигитална валута на централната си банка, би могла да използва тази технология „за по-внимателно наблюдение на икономическата активност на своите граждани“.
Може би конституционните защити в САЩ биха попречили на Федералния резерв да злоупотреби с надзора си върху цифровата валута. Но не е неразумно да поставяме правителството в тази позиция. Всички ползи от тази технология могат да бъдат постигнати чрез алтернативни и тясно насочени политики. Разходите обаче могат да бъдат екстремни. Както Едмънд Бърк веднъж каза: „В центъра е злоупотребата“. Най-добрият начин за предотвратяване на всеобхватно финансово наблюдение е то изобщо да не бъде изграждано.
