Българската администрация умело използва дори пандемията, за да възпре достъпа до обществена информация в разследвания на съмнения за неправомерна употреба на публични средства.
Седмото издание на „Черна книга на правителственото разхищение 2021 г““ събира петнадесет истории на разследващи журналисти, които дават моментна снимка на това, което се случва в държавата.
Има интерес към изданието от страна на дипломатическите и международните бизнес среди, но основната цел е българските граждани да разберат връзката между техните данъци и задълженията на държавата. Това коментира Петя Дюлгерова, програмен директор за България и Северна Македония във Фондация за свободата „Фридрих Науман“, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Случаите засягат корупция, конфликти на интереси и действия „без злонамереност, от чиста глупост“. Всяка една история е съпроводена от икономически анализ за вредите от пилеенето на обществените средства.
„Най-трудна е подготовката на истории от страната – намирането на разследващи журналисти в по-малките общини, които са готови да ги разкажат“.
По думите на Дюлгерова към всяка една история има кратък коментар на икономиста Георги Ганев, в който се обяснява каква е загубата за държавата и обществото.
Има няколко случаи от национално значение и други от страната и от София. Случаите са или с намек за корупция, вземане на непрозрачни решения, или конфликт на интереси. Понякога от чиста глупост се прави един проект, дори не е злонамерено.
В повечето случаи администрацията използва пандемията от коронавирус като аргумент да не отговори на журналистическите запитвания, да не дава конкретен отговор по запитвания по Закона за достъп до обществена информация, или изобщо да няма отговор. „Част от разследващите журналисти използват депутати от опозицията в общинските съвети да зададат въпроса, защото тогава общинският съвет е длъжен да отговори.“, обясни тя.
Европейската прокуратура е започнала проверка по една от историите в изданието, което се е отнасяло и за употребата на европейски средства – за закупуването на медицински консумативи и апаратура от България по време на пандемията, напомни Дюлгерова.
„Хубаво е, че има натиск отвън – много по-добре би било ние сами да си свършим домашното.“, добави гостът.
Книгата има за цел да провокира гражданите да са по-активни и да търсят контрол и отчетност от институциите, които харчат техните данъци, а месните власти да не искат да са герои в нея. Изданието не е планирано като журналистически проект, но се превръща в такъв, защото няма организации, които да се занимават с казусите, каза Дюлгерова.
Надявам се да няма нужда от Черната книга в бъдеще, но „тя не е издание, което обслужва нечий интерес, а служи за коректив“, каза Дюлгерова.
При интерес всеки може да получи копие от изданието на Фейсбук страницата на „Черна книга на правителственото разхищение“ или на уебсайта „Черна книга.бг“.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
