Снимка: БГНЕС |
Четвъртото служебно правителство на президента Румен Радев е по-балансирано, умиротворително. В същото време дава заявка за един доста по-амбициозен и глобален политически проект. Това коментира социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ по БНТ.
Днес управлението на България преминава в ръцете на служебното правителство на Гълъб Донев. Вчера президентът Румен Радев подписа указ за разпускане от днешния 2 август 2022 г. на 47-ото Народно събрание. Държавният глава насрочи и избори за Народно събрание на 2 октомври 2022 г.
Румен Радев назначи служебно правителство от 2 август 2022 г. Държавният глава ще представи задачите и приоритетите на служебното правителство на церемония в Гербовата зала в президентската институция от 13:15 часа.
Създаването на служебни кабинети на често през последната година и половина създава възможност за президента все повече да влияе в политиката и това в дългосрочен план може да доведе до отслабване на партийната система, коментира Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Според нея партиите трябва да са готови за това в политическите си битки.
„Президентът би трябвало в тази ситуация да играе ролята на балансьор, на умиротворител. От друга страна, когато с тези служебни правителства и с фигурите, които подкрепя, влиза все пак в определен вид конфронтация с политическите субекти, стои въпросът… Не вървим ли към едно отслабване на партийно-политическата система? Не е тайна, че има разклатено доверие към партиите и ако това продължава, ние можем да преминем лека-полека към заявка за друга формула“, каза Боряна Димитрова.
Според нея е важно партиите да се откъснат от своя наивитет и ясно да очертаят къде е политическото партийно пространство и къде е пространството, в което действа президентът. Едно съсредоточаване на властта в един човек, който и да е той, е доста рисково, посочи социологът.
В състава на новото служебно правителство на Гълъб Донев социологът вижда няколко групи, чрез които Радев дава заявка към лявото пространство, но и сериозна опозиция на сегашното ръководство на БСП. „Другите крила са съветници на президента Радев, повече или по-малко известни, както и фигури, които са експертни“, обясни социологът.
По думите ѝ не става дума просто за битка срещу Корнелия Нинова – „по-далечната проекция е да се даде по-широко покритие и друг тип представителство на това пространство, друг политически израз на цялото ляво русофилско пространство. Доста по-предпазлив е този път, но много амбциозен. Президентът е доста балансиран, има няколко крила, но заявката е за бъдещ доста по-амбициозен и глобален политически проект. Мисля, че тук политическите партии трябва да са доста внимателни, ако искаме да си устоим парламентарната демокрация“, каза Димитрова.
Според нея и премиерът, и президентът ще се опитат да запазят един по-балансиран и експертен профил. Социологът не очаква някакви грандиозни разкрития от служебното правителство. По-големият проблем остава как ще се решат кризите у нас – енергийната и икономическата кризи.
Димитрова не смята, че президентът Радев би тръгнал на директни възобновявания на преговорите за доставки на газ от „Газпром“. По-скоро държавният глава би търсил различни алтернативи, за да се получи определено количество газ.
Димитрова очаква ниска степен на чуваемост на политическата кампания преди предсрочните избори. Тогава, когато няма ясна алтернатива кой с кого ще управлява, е нормално да има ниска избирателна активност. Към момента има изравняване на силите и в последните дни от кампанията да не е ясно коя ще бъде първата политическа сила.
Социологът не очаква много по-висока избирателна активност на предсрочните избори от миналата година.
