Днес се навършват четири години от кончината на Петко Петков – най-ярката фигура в историята на Берое. Легендарният нападател си отива от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския (и не само!) тим, съобщава ЗАРАТА.
Израснал в пазарджишкото село Синитово, като ученик Петков играе в Локомотив (Септември), а след това носи екипите на отбора на Акумулаторния завод-Пазарджик, Родопа (Смолян), Миньор (Рудозем) и Горубсо (Мадан).
Всичко в неговия футболен път се преобръща в деня на сватбата му. На 29 октомври 1967 година Петков е в стихията си и се разписва 5 (пет!) пъти за убедителната победа на Горубсо с 5:0 срещу Арда (Кърджали) в мач от „Б“ група, като головите му му умения не остават скрити за спортно-техническия щаб на Берое.
Играе за Гордостта на Стара Загора в три периода – между 1968 и 1977 година, между 1978 и 1980 година, както и през 1982/1983 година. Записва близо 450 мача за Берое, като 260 от тях в „А“ група. Реализира недостижимите и до днес 300 гола във всички турнири – 144 попадения в елитния ешелон, 89 – в „Б“ група.
Разписва се и внушителните 14 пъти в европейските клубни турнири. Блести с пет гола във вратата на Аустрия (Виена) по време на гръмката победа със 7:0 в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година. Два пъти се разписва и в ревнша в австрийската столица.
С екипа на Берое е два пъти голмайстор на „А“ група – през сезон 1973/1974 година с 20 гола и през сезон 1975/1976 година – с 19. Влиза в летописите на „Б“ група, след като през сезон 1974/1975 година е най-добрият стрелец с рекордните 51 попадния. Със старозагорци е двукратен балкански шампион.
В началото на 1981 година заиграва за Аустрия (Виена), като за сезон и половина е шампион и носител на Купата на Австрия. Записва един сезон и в Академик (Свищов). Има на сметката си 33 участия за националния тим на България.
Четири години без незабравимия Петко Петков
