Андрей Сахаров е символ на борбата с комунистическата диктатура. В биографията му се оглежда цялата история на СССР – почти от самото начало на комунистическата власт до зрелищния край на комунизма. Сахаров е физик, един от създателите на водородната бомба, нобелов лауреат и дисидент, изпратен от Кремъл в изгнание.
На училище по време на чистки
Той завършва училище в разгара на Големия терор на Сталин – през 1938 година. Болест му пречи да отиде на фронта по време на Втората световна война и той е разпределен в Патронен завод. Там прави първото си изобретение – подобрява бронебойните патрони. Войната свършва, когато той започва да пише дисертация.
Сталин умира в годината, в която Сахаров, заедно с Юли Харитон, изобретява съветската водородна бомба – 1953 г. Месеци по-късно получава титлата академик, прескачайки един етап в академичното развитие. Това е вторият по най-млада възраст академик в СССР. Тогава Сахаров е на 32.
Наследникът на Сталин – Лаврентий Берия е вече отстранен, когато Сахаров извършва първия си политически акт – подписва писмо на учените срещу идеологическото преследване на науката генетика.
„Бащата“ на бомбата в защита на мира
Никита Хрушчов вече е лидер на СССР, осъдил сталинизма и дал надежда за по-хуманен комунизъм, когато Сахаров фактически влиза в политиката, макар и все още да го прави във формалното поле на физиката – той призовава да се спре надпреварата във въоръжаването и да не се разполагат бойни ядрени оръжия по морската граница със САЩ.
Оттук нататък той става един от лидерите на борбата срещу употребата на ядреното оръжие в условията на мир.
Леонид Брежнев вече е оглавил СССР и направил завой обратно към сталинизма, когато Сахаров подписва писмо срещу реабилитацията на сталинизма. Той осъжда нахлуването на СССР в Чехословакия през 1968 и репресиите срещу интелектуалците. Статиите и писмата му се препечатват на Запад. Той губи работата си в секретен обект на въоръжените сили и се превръща в един от най-следените хора в страната.
Периодът, който по-късно става известен под името „брежневски застой“, е вече факт, когато Сахаров учредява втората неформална организация в страната – Комитетът по правата на човека в СССР. Той действа като дисидентските организации, познати в Източна Европа – издава самоделни книги и брошури, наричани още тогава „самиздат“.
Сахаров е в съдебната зала или точно пред нея, когато се гледат делата срещу други руски дисиденти от времето на Брежнев. Той пише писма до съветското ръководство, осъжда методите му, публикува статии в самиздатски издания.
Съветската власт отговаря с очернящи Сахаров кампании в печата, срещу него се организират други учени, лоялни на комунистическото управление. Той самият отговаря с пресконференция, на която обявява създаването на Ден на политическите затворници, пише книгата „За страната и мира“ и в разгара на брежневския застой получава Нобеловата награда за мир. Годината е 1975.
Закритият град
Независимо от преследването и кампаниите срещу него, Сахаров започва изследвания за ролята на КГБ в терористични атентати и протестира срещу нахлуването на СССР в Афганистан.
В годината на Московската олимпиада, 1980, той е арестуван и заедно с жена си Елена Бонер и изпратен в изгнание на 400 километра от Москва – в Горки, днешният Нижни Новгород, който тогава е закрит град заради множеството оръжейни заводи на територията му.
С указ са му отнети титлите и наградите, но званието академик не му е отнемано. Това става след натиск на по-свободната част от академичната общност. В изгнание Сахаров продължава да пише статии за опасността от термоядрена война и за погазването на правата на човека, достигали често до западните медии. Той провежда гладни стачки, приключвали с принудително захранване.
Съдбата на изолирания Сахаров от 1980 до началото на Перестройката пет години по-късно е една от основните теми в предаванията на Радио Свободна Европа и Би Би Си. В този период в американската столица Вашингтон се появява площад на името на все още живия академик Андрей Сахаров. На този площад се намира резиденцията на руския посланик в САЩ.
Епохата „Горбачов“ вече е довела до освобождаване на пресата, когато Сахаров е освободен и се връща в Москва. Остава само година до падането на Берлинската стена, когато той за първи път излиза в чужбина. Тогава е на 67 години.
Това, което се случва по време на тези пътувания, са личните му срещи с президентите на САЩ и Франция Роналд Рейгън, Джордж Буш и Франсоа Митеран, както и министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър. В демократичния свят Сахаров десетилетия наред е символ на свободната воля на учения и гражданина.
Последни месеци живот
Берлинската стена все още е на мястото си, когато Сахаров става депутат в първите избори в историята на СССР, в които за едно място може да се кандидатира повече от един човек.
Това е първата глътка въздух в политическия пейзаж, усетена от хората. Заседанията се предават пряко по единствената държавна телевизия, депутатите дават безкрайни интервюта, лансират идеи, борят се за разнопосочни реформи.
В този парламент, където мнозинството е пак съставено от лоялни на Кремъл хора, Сахаров е подлаган на обиди, свалян е от трибуната с викове, бори се за всяка секунда удължаване на времето на изказване, а често и за правото изобщо да го получи.
Снимката на физика, обкръжен от вилнеещи срещу него депутати, обикаля първите страници на вестниците. Той говори за нуждата от цялостна смяна на политическата система, а не за реформиране на комунистическия строй.
Месец преди да почине, Сахаров внася в този парламент свой проект за нова конституция. В нея пише за правото на съветските републики на самоопределение, предвижда се разпускане на тайните служби, работещи вътре в страната и се отстоява правото на гражданите на свобода и щастие.
Сахаров умира от инфаркт на 14 декември 1989 г. Остават броени дни до момента, в който най-известният дисидент на Чехословакия Вацлав Хавел ще стане президент.
На този ден студентите в София искат отмяната на член първи на конституцията, който твърди, че БКП е ръководна сила в България. Седмица по-късно в Букурещ ще бъде разстрелян диктаторът Николае Чаушеску. Остават две години до разпада на Съветския съюз.
