На 27-ми август в Харлоу, северно от Лондон, след тежък побой почина полякът Аркадиуш Йозвик. Във връзка с убийството бяха арестувани шестима младежи, срещу които се води следствие за престъпление, мотивирано от омраза. В събота, 3-ти септември, стотици хора от всички краища на страната пристигнаха в Харлоу, за да почетат в мълчаливо бдение паметта на убития поляк и така да се обявят срещу омразата. Янета Крайевска от Лондон също е била там. „Ужасно е. Това е лична трагедия за семейството на убития, но и за всички нас“, казва тя. „Ние, поляците, сме допринесли много за британската икономика и култура. Отвратително е да гледаш как дори децата стават жертва на език на омразата, а дори и по-лошо.“
В неделя, само няколко часа след бдението, в същия град бяха нападнати още двама поляци, чиито имена не се споменават от полицията. Те били атакувани пред една кръчма от петима души. Единият поляк е със счупен нос, а другият – с рани по главата.
„Това престъпление е подло и ужасно. Разглеждаме го като „мотивирано от омраза“, но засега няма връзка с убийството преди седмица“, каза Тревър Роу от полицията в графство Есекс.
След референдума на 23 юни, когато британците избраха Брексита, в страната се надигна вълна от подобни престъпления. Така например срещу полския културен център в Западен Лондон бе извършено вандалското нападение, а в Кеймбриджшър раздаваха на хората по улиците насъскващи листовки с надпис „Да спрем полските вредители!“.
Несигурното бъдеще на поляците
Още преди последното нападение в Харлоу, полският външен министър Витолд Вашчиковски публично призова Великобритания да вземе мерки. „Вярваме, че британското правителство и съответните органи, отговорни за безопасността на британските и на европейските граждани, включително и на поляците, занапред ще предотвратяват такива ксенофобски изстъпления“, каза министърът.
Във Великобритания живеят около 800 000 поляци. Те са една от най-големите малцинствени групи в страната. Повечето от тях пристигнаха след присъединяването на Полша към ЕС през 2004, но и преди това там съществуваше утвърдена полска общност, възникнала още в резултат от Втората световна война. Впрочем най-разпространеният език във Великобритания след английския е… полският.
„Ние, поляците, сме тук от много десетилетия“, казва роденият в Северна Англия Ярослав, чиито родители емигрират през 1950-те години. „Но това, което се случва напоследък, ме кара да се замисля за бъдещето. След референдума мнозина от нас станаха жертва на словесна агресия, че и по-лошо. Когато непрекъснато чуваш такива новини, няма как да не се уплашиш и да си кажеш, че сигурно идва и твоят ред. Или редът на сина ти.“
Какво следва?
Положението е толкова сериозно, че полската министър-председателка Беата Шидло настоява за среща с британската си колежка Тереза Мей, на която да разговарят за нападенията срещу поляци на Острова. Трима полски министри също оповестиха посещения във Великобритания – по същия повод. Говорител на полското посолство в Лондон съобщи, че безопасността на поляците във Великобритания ще бъде обсъдена с Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, с местните власти, както и с различни полски организации.
Полицията в Харлоу пък ще усили видимо присъствието си по улиците, за да успокои хората и да ги защитава по-добре. Същевременно британското правителство обяви амбициозен план, който предвижда силите на реда да се борят по-ефикасно срещу престъпленията, мотивирани от омраза, които нараснаха главоломно след референдума. Планът включва допълнителни средства за защита на местата за поклонение, както и мерки, с чиято помощ да се влезе в контакт с трудно достъпни общности от хора с цел да бъдат мотивирани да съобщават за такива престъпления.
„След нападението в Харлоу опасения се надигат не само в полската общност. Всички имигрантски общности все повече се безпокоят за своето благосъстояние и безопасност,“ предупреждава Тадеуш К. Щенцел, председател на Федерацията на британските поляци. „Сега са нужни две неща: справедливо и законосъобразно наказание за извършителите на подобни престъпления, както и добра воля и разбиране от страна на гражданите. Само така ще можем и занапред да живеем заедно, в едно мирно и хармонично общество.“
