Двама пътници и член на екипажа на самолета на Азербайджанските авиолинии, който се разби в Казахстан, са чули поне един силен взрив, преди самолетът да падне. Това разказаха те пред Ройтерс.
Свидетелствата им за случилото се идват, след като на Коледа пътническият самолет от Баку за Грозни се отклони към Каспийско море и се разби в Западен Казахстан. От 67 души на борда загинаха 38.
От сряда насам все повече издания твърдят, че самолетът е бил ударен от руска ракета за противовъздушна отбрана. Източници от Азербайджан и САЩ казаха, че има много голяма вероятност именно това да е причината за катастрофата.
Доказателствата в тази посока включват кадри от вътрешността на самолета преди падането му, снимки на осеяната с дупки опашна част след катастрофата, коментари на оцелели и свидетелства, според които е имало предполагаема атака с дрон по времето, когато самолетът очевидно се е опитал да кацне в Грозни.
Преди да падне, той се е отклонил от район в Южна Русия, където Москва многократно е използвала системи за противовъздушна отбрана срещу украински дронове.
Пред Ройтерс трима от оцелелите казаха, че са чули поне един силен взрив преди катастрофата.
„След взрива помислих, че самолетът ще се разпадне. Беше очевидно, че той е повреден по някакъв начин“, каза пред Ройтерс Субхонкул Рахимов, един от пътниците на самолета.
Той добави, че е започнал да чете молитви, след като е чул взрива. Бил е убеден, че това ще бъдат последните му думи.
Друга пътничка в самолета разказа пред Ройтерс, че също е чула силен взрив преди катастрофата.
„Бях много уплашена“, каза Вафа Шабанова. Според нея е имало и втори силен взрив, след който стюард я е упътил към задната част на самолета. След взрива е имало проблем с нивото на кислород в превозното средство, спомнят си и двамата пътници.
Стюардът Зулфугар Асадов каза пред Ройтерс, че кацането в Грозни е било отказано поради мъгла, затова пилотът е сменил посоката. След това са се чули няколко взрива извън самолета.
„Чух взрив откъм лявото крило. Имаше общо три взрива“, каза Асадов. По думите му налягането в самолета се е понижило след тях.
„Капитанът каза, че са го посъветвали да приземи самолета в морето, но той е решил да зададе курс към Актау и да го приземи на земята“, каза още стюардът.
„[Пилотът] предупреди, че ще има трудно кацане, и ни помоли да сме готови и да подготвим пътниците“, добави той.
„След суматохата при аварийното кацане настъпи тишина, преди да започнат стенанията на ранените“, каза още пътникът Рахимов.
Азербайджанските авиолинии още в петък преустановиха множество полети до руски градове, включително Сочи, Волгоград, Уфа, Самара, Грозни и Махачкала.
В събота и Туркменистанските авиолинии съобщиха, че отменят всички свои полети между столицата Ашхабад и Москва от 30 декември до 31 януари, като не посочиха причина за решението. Туркменистан граничи с Казахстан на източния бряг на Каспийско море.
Според Азербайджанските авиолинии катастрофата е причинена от „физическа и техническа външна намеса“.
Източници, запознати с предварителните заключения на разследващите в Азербайджан, твърдят, че руската противовъздушна отбрана е свалила самолета. Но властите в Баку призоваха да не се спекулира за причините, преди разследването да приключи.
Руските власти и държавните медии посочиха други възможни причини за катастрофата – гъста мъгла, сблъсък с птица или експлозия на кислороден резервоар в кабината.
В отговор на твърденията за удар от руска ракета Москва също каза, че е важно официалното разследване да приключи, за да се разберат причините за катастрофата.
Новината за инцидента дойде на фона на близо тригодишната пълномащабна инвазия на Русия срещу Украйна, която започна през февруари 2022 г.
Катастрофата подчерта рисковете от войната за гражданската авиация – дори в случаи, в които става въпрос за полет на стотици километри от фронта.
През юли 2014 г. руска ракета свали пътнически самолет на Малайзийските авиолинии. При катастрофата загинаха 298 души. Това се случи по време на конфликта между проруските сепаратисти и силите на Украйна, който започна след незаконното анексиране на полуостров Крим от Русия по-рано същата година.
