„Четирите нови бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия не се различава много от вече развърнатите групи от трите балтийски републики и Полша. По-важното е, че тези групи, освен че са многонационални, се свързани с цялостната система на архитектурата на силите на НАТО. Т.е. системата за управление, която е и система за разузнаване, позволява връзката на тези групи с авиация, с военноморски сили, с ефективно използване на космическите технологии, на всички елементи, които са разположени в космоса, а в изявлението на лидерите се говори и за разширяване на способностите за кибер-отбрана. Войната e в Украйна я виждаме през космическите системи. Комуникацията е базирана на космоса, така че новите технологии определено променят начина, по който се води войната. За съжаление, бруталното бомбандиране на граждански обекти, болници, училища, ни връща по-скоро в ХХ в., вместо да се движим напред в ХХI век,“ каза в предаването „Брюксел 1“ бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов.
„Според мен вече всички смятат, че изходът от войната няма да е бърз, може би такива очаквания имаше в първите дни на войната. Но сега вече се вижда, че много трудно една от страните ще постигне пълно превъзходство или победа, нека да го кажем, в кратки срокове. Като че ли усилията на самата Украйна да се защити доведоха до възможността респективно на НАТО, на ЕС, на редица други страни да окажат необходимата подкрепа, да подсилят Украйна. Това със сигурност означава, че ако няма бърза развръзка на дипломатическото поле, военно решение скоро няма да има и това се вижда по ежедневните сводки, които идват и от двете страни,“ заяви зам-председателят на НС Кристиан Вигенин.
„Видимо е, че тези действия имат тежки последици, преди всичко за самата Украйна, тъй като виждаме едни масови разрушения, на практика на територията на цялата Украйна, особено Централната, Източната, Южната част, съпроводени с много жертви, при това от цивилното население, което наистина започва да тежи изключително по отношение на опита на Русия да представи тази война като оправдана, правилна, прецизна и т.н, това очевидно не е така.
Но струва ми се, че един от изводите, който може да си направим от срещите и на НАТО, и на ЕС е, че докато в началото първоначалните реакции бяха по-скоро емоционални, сега вече виждаме един доста по-сериозен, задълбочен подход за това какви са предизвикателствата пред нас, какви са стъпките, които трябва да предприемем и в рамките на НАТО, особено в рамките на ЕС, и видимо е, че ЕС се подготвя за една, бих казал, дългосрочна политика, да не кажа, дългосрочна конфронтация по отношение на действията на Руската федерация.
И включително това се отнася за усилията за бързо прекъсване на енергийната зависимост от Руската федерация и опитите Съюза най-после да действа единно по отношение на договарянето на доставките за периода, в който те ще бъдат необходими. Виждаме, че започва сериозна работа по това да се гарантира хранителната сигурност, ако мога така да израся, тоест произвеждането на достатъчно храни в рамките на ЕС за тази, за следващата година, предприема мерки Европейската комисия в тази посока, тъй като виждаме, че тази война засяга две страни, които са основни износители на пшеница на пример, което е ключово. Ясно е, че за пшеницата тази година не можем да направим повече, тя се сее през есента, но се предприемат ред други мерки. Виждаме, че идеите за Зелената сделка, включително, като че ли претърпяват известна корекция,“ заяви Вигенин.
Според Вигенин вероятно ще се наложи известно отлагане на политиките по отношение на въглищата, тъй като те биха могли да заместят поне временно част от природния газ, от който имаме нужда. „Съответно една от препоръкките, примерно, свързана с това да се гарантира хранителната сигурност е още тази година по-малко да бъде производството на биогорива, защото тези площи трябва да бъдат насочени към продукция, която е хранителна. Така че виждате колко в дълбочина се навлиза и аз бих искал този сериозен подход да го видя и на нашето равнище, разбира се, ние сме част от ЕС част от тази обща политика, но бих искал да видя и нашето правителство да поработи малко повече върху това, което да успокои българските граждани, които естествено са притеснени от тази ситуация,“ заяви Вигенин.
„От правителството очаквам това, което се говори и се обсъжда в ЕС, много бързо да се превърне в дискусия и решение тук на наша територия. Бяха предприети някои стъпки, но смятам, че трябва министър-председателят, правителството да изложат много ясен план пред българските граждани какви мерки предприемаме за справяне с тази ситуация, пред която сме изправени и по отношение на енергийната сигурност, по отношение на други рискове, които очевидно започват да стават сериозни. Да се опитаме да направим един анализ какво вече наложените санкции означават за българската икономика, съответно контрасанкциите от страна на Руската федерация, да има предвидимост, защото според мен в момента има насаждане на едни страхове и трябва да има достатъчно адекватен отговор от управлението,“ каза Вигенин.
По отношение на допълнителната помощ от 500 млн евро от ЕС за Украйна, Шаламанов коментира: „Казано е, че тези пари са специално за въоръжение, но много повече въоръжение се предоставя от Съединените Щати, Великобритания и други страни, така че не е това основния въпрос. Мисля, че трябва да сме много наясно, че ако градим нашата политика на това да очакваме логика и дипломатически решения от страна на Русия, може да се окажем в същата ситуация, когато разчитахме, че Путин няма да нападне Украйна и няма да разрушава системно граждански обекти и да избива мирно население. Така че, когато планираме по сценарии, трябва да има и сценарии, при който Русия не е фактор в международните отношения, икономически включително, и ние трябва да се справим без Русия. Аз бих бил малко по-амбициозен от г-н Вигенин. Мисля, че България не просто трябва да чака това, което се говори в Брюксел да бъде приложено в България, понеже ние сме страната с най-висока степен на риск от развитието на ситуацията,“ каза Шаламанов.
На въпрос на водещата Милена Милотинова има ли риск от използване на химическо оръжие в Украйна, след като в помощта е от ЕС от ЕС са включени и средства за радиологична, химическа и ядрена защита, Шаламанов отговори:
„Има висок риск, тъй като Русия досега е използвала химически оръжия, включително на територията на Великобритания, България (б.р.- случаите с Новичок), Сирия, заедно с Асад. В същото време виждаме, че конвенционалната война не върви добре в полза на Русия. Така че може да допуснем използване на такъв тип операция, за ескалация за създаване на нови предпоставки за засилено използване на разрушителни средства. Но ми се иска две много важни неща да споделя. Между дипломацията и отбраната се намира разузнаването и неспособността на ЕС да създаде разузнавателна общност, да обменяразузнавателна информация е фатална за взимането на решения.
Виждаме, че цялата разузнавателна информация идва от САЩ и Великобритания. Това трябва да го решим. България е особоено тежък случай, защото нашето разузнаване подведе премиера и президента да заемат позиции, които се оказаха крайно неверни. Второ, това, което ЕС трябва да направи е в България да се произвежда въоръжение и техника по линия на индустриалното сътрудничество. Не е възможно да имаме силен ЕС, ако оръжейните компании са само във Франция, Италия, Испания и Германиия,“ смята Шаламанов.
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
