Когато преди четвърт век Владимир Путин пое властта в Русия, той си постави за цел да възстанови статута на Москва като световна сила.
Русия обяви военната си намеса в гражданската война в Сирия 15 години по-късно за доказателство за завръщането си като сила, с която трябва да се съобразяват на международната сцена. Москва използва този имидж, за да разшири влиянието си в Близкия изток като противовес на Запада.
Но падането на правителството на президента Башар ал-Асад, ключов съюзник на Москва, нанесе сериозен удар върху амбициите на Русия в региона.
“Военната авантюра на Путин в Сирия имаше за цел да покаже, че Русия е велика сила и може да прокарва влиянието си в чужбина”, казва Филип Смит, експерт по Близкия изток.
Загубата на Сирия е огромен шамар за Путин.
“Загубата на Сирия е огромен шамар за Путин.”
Свалянето на Асад е удар не само по репутацията на Русия, но вероятно и сериозен стратегически провал.
В Сирия се намират два големи руски военни обекта – военновъздушна база в Хмеймим и военноморска база в Тартус. Последната е единствената руска военноморска база с топла вода и осигурява на Москва достъп до Средиземно море.
“Русия използва базите си в Сирия, за да проектира мощта си както в Източното Средиземноморие, така и в по-широкия Близък изток”, казва Смит.
Намесата на Русия в гражданската война
Военната намеса на Русия в Сирия през 2015 г. промени хода на войната. Въздушните удари на Москва срещу позициите на бунтовниците помогнаха на сирийската армия да си върне обширни територии и да задържи Асад на власт.
Кампанията на Москва в Сирия се проведе година след незаконната анексия на полуостров Крим в Украйна и след намесата ѝ на страната на сепаратистите в Източна Украйна.
Москва се възползва от намесата си в Сирия и Украйна, за да се представи като сила, способна да се противопостави на САЩ, НАТО и Запада като цяло.
След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Значението на Сирия за Москва се увеличи, смятат експерти.
Но воденето на военни кампании на два фронта е предизвикателство за Русия. А с очакваната загуба на руските бази в Сирия след падането на режима на Асад, задачата става още по-трудна.
В Украйна Русия търпи големи загуби до степен, че разчита на помощ от севернокорейски войски. Москва се опитва да си върне териториите в руската област Курск, които украинската армия завзе, както и да завземе колкото се може повече територии в източната част на Украйна преди евентуални мирни преговори.
Русия може да загуби базите си в Сирия
Сега експерти смятат, че руските военни съоръжения по средиземноморското крайбрежие в Западна Сирия могат да бъдат превзети от бунтовници, водени от Хаят Тахрир аш Шам, обявена от САЩ за терористична организация, и нейните съюзници.
Аарон Зелин, старши сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, каза, че Русия просто не разполага със същата огнева мощ като преди години, за да защити активите си в Сирия.
“Важно е да се помни, че сега Русия трябва да се справя с по-мащабна война в Украйна в сравнение с 2015 г., когато за първи път влезе в Сирия”, каза Зелин.
“Русия също така има свои сили, които се сражават и в Африка на юг от Сахара. И за разлика от преди десетилетие, когато Русия разполагаше с групата “Вагнер”, ръководена от [покойния Евгений] Пригожин, сега тя не разполага със същия капацитет или възможности да се справи по същия начин.”
По думите на Зелин възможната загуба на военноморската база в Тартус, би била изключително тежък удар за Русия.
“Това е единственото пристанище на Русия в топли води, което тя може да използва за военноморските си дейности”, каза той.
“Загубата му по същество би отрязала Русия от ядрото на Близкия изток.”
Москва не изпрати сухопътни войски в помощ на Асад. Русия извърши десетки въздушни удари, откакто бунтовниците започнаха настъплението си срещу силите на Асад в края на ноември, но ограничената намеса на Москва не успя да ги спре.
Според експерти Русия ще плати голяма цена за това, което те определят като “провал” в Сирия.
Падането на Асад е “сериозен удар по претенциите на Русия, че все още е глобална сила с военно и политическо влияние в чужбина”, казва Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.
Оттук нататък съюзници на Москва в други региони като Латинска Америка и Африка могат “да започнат да преосмислят връзките си и зависимостта си от Русия”, каза още той.
