В България не се прави образователна реформа. Нищо позитивно не може да се случи, ако се правят промени на парче. Нужна е рамка за цялостна образователна реформа, която да се случва поетапно и да е ясно накъде води. В момента шансовете да получиш добро образование са 50 на 50, а именно образованието е един от начините хората да са по-мобилни, по-гъвкави и в крайна сметка успешни в живота си. Това коментира Иван Господинов, председател на Управителния съвет на сдружение „Образование без раници“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Като пример за държави, в които е проведена цялостна реформа, а не „на парче“ гостът посочи Финландия, както и Естония, която е тазгодишният шампион в PISA.
Образователна реформа трябва да има на всеки 10 години, подчерта гостът. Той посочи, че една реформа започва с обществени дискусии, в които да бъде въвлечено обществото и след това да се направят политиките, които искаме в образованието.
„Образователната реформа трябва да се извършва поетапно, цялостно и системно и не става въпрос за матури или програми. Въпросът не е в конкретен елемент, а до къде води това образование“.
Дигитализацията е един от елементите, които трябва да подкрепят едно качествено образование, поясни Господинов. Но идеята не е всички да учат с телефони и таблети. Добре е да се инвестира повече в дигитализация. Хубаво би било и платформата „Образование без раници“ да се използва от повече ученици и учители, да се възприема като реална подкрепа в образователната система, където всички да знаят, че могат да намерят материали и „да напредват чрез нея, а не просто да направят с нейна помощ някоя домашна“.
„Много университети, не само в България, а и в световен мащаб, в началните курсове предлагат доста педагогически, ученически подходи. Чувстват се длъжни на входа на обучението в университета да покрият пропуски на техните студенти от ученическите години. Това е жалко, защото във висшето образование ти вече трябва да не зависиш от педагог. Ти си там, за да учиш осъзнавато. Този проблем се пренася и в компаниите. Много компании се чудят как сами, след университета, да обучават кадрите си“.
Относно апела за нуждата от възпитаване на компетентности, а не толкова за даване на знания в образователната система събеседникът каза, че този принцип вече е заложен в нашата образователна система и 50% от програмите в училището са разписани за умения. „В законите е разписано, но това не стига до терен. Много учители не са си променили начина си на преподаване и те нямат стимул да го правят. Нямат мотивация, защото матурата не се е променила, а това е начинът на оценяване на учениците, които подготвят. Докато не се промени матурата, много малко реална промяна ще видим в училищата“.
„Няма нужда да променяме толкова документите. Трябва да се помисли какво да променим в класната стая. Документите и законите са добре“, смята гостът.
Трябва ли училището да се „кичи“ с цялата заслуга за успехите на български ученици на Олимпиади в различни области на познанието или тук по-голяма роля има семейната среда? Каква е ролята на родителите във възпитаването на любов към книгата и следващото от това любопитство към света и любознателност? Каква е ролята на тестовете и защо в 21 век вече може би е дошло времето да се върнем отново на 5-минутният разговор, с който да се преценят реалните знания на ученика?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
