Шенген, евро, музика. Имат ли бъдеще концертите на стадион в България

Идва лято с два големи концерта на стадион. В България ще пеят британската поп звезда Ед Шийрън и италианският оперен певец Андреа Бочели. През 2023 г. имаше само едно събитие с подобен размах – на сцената на националния стадион „Васил Левски“ излезе поп-рок бандата Imagine Dragons.

И това е всичко за последните 8 години.

Имаше време, когато и националният стадион, и столичните „Локомотив“ и „Академик“, посрещаха по-често световни звезди на рок и поп музиката, заедно с по 40 000 – 50 000 фенове. След 2016 г. пак има концертна сцена в България, но най-посещаваните музикални събития на стадион изчезнаха.

Концертната индустрия пострада и от пандемията от COVID-19. След края ѝ бизнесът бързо навакса и някои от най-големите световни изпълнители направиха турнета в Европа. Само че пътят им не премина през България.

„Най-голямото предизвикателство е да убедиш артистите, че си струва да пътуват до този край на света. И че ние сме пазар за тях“, каза пред Свободна Европа Стефан Еленков от Fest Team, която организира концерти.

Появата на Ед Шийрън и Андреа Бочели ще са добър тест за това колко може да издържи българският пазар, казва пред Свободна Европа и Васко Катинчаров. Той е създател и продуцент на музикалното предаване „Фрактура“.

Инфраструктура, спонсорство, Шенген, отношение на институциите – какво още липсва, за да стъпи България на голямата европейска концертна сцена?

Къде е България на картата

Големите концерти на стадион в България започват през 90-те години на миналия век, след падането на комунистическия режим. Сред първите световни групи, които свирят на стадион, е метъл бандата от Германия Sodom.

Следва историческият концерт на Metallica в Пловдив през 1999 г. Групата идва и в София през 2008 и 2010 г., като и двата пъти се среща с публиката на стадион „Васил Левски“. Събира над 50 000 меломани всеки път.

Вторият от тези концерти е в рамките на фестивала Sofia Rocks, който се състои под шапката на големия европейски Sonisphere Festival. Събитието в България се провежда в периода 2010-2014 г. и след това прекратява съществуването си.

Сред най-мащабните концерти на стадион в България са:

• Мадона на стадион „Васил Левски“ (29 август 2009 г.) – над 50 000 души;
• AC/DC на стадион „Васил Левски“ (14 март 2010 г.) – 60 хиляди души;
• Роджър Уотърс (съоосновател на Pink Floyd) на стадион „Васил Левски“ (30 август 2013 г.) – над 40 хиляди души;
• Aerosmith на стадион „Локомотив“ (17 май 2014 г.) – над 30 хиляди души.

Пред голяма българска публика излизат и Depeche Mode, Queen с Адам Ламбърт, Bon Jovi, Guns ‘n’ Roses, Rammstein, Джордж Майкъл и още.

През последните години обаче концертите на стадион стават рядкост. Причините са комплексни, казват Еленков и Катинчаров.

Според Стефан Еленков допреди пандемията България присъства на европейската концертна карта на ниско до средно ниво. Разказва, че през последните две-три години основно „Fest Team“ поема инициативата да води големи групи и изпълнители в България. Но има и предизвикателства.

Стефан Еленков казва, че инфраструктурата е един от проблемите пред големите концерти в България. Пример за това е дори националният стадион „Васил Левски“, който отдавна не отговаря на съвременните изисквания за домакинство на голяма продукция.

„В момента се борим за козметична реконструкция на стадиона. Тя ще ни позволи да вкарваме големи тирове и машини. Когато е бил строен стадионът, не е било мислено за това нещо“, каза той.

Широко приетата практика е големите тирове с техника да влизат направо в стадиона, на който ще се случва шоуто. Но на българските организатори им се налага да я разтоварват предварително и да я вкарват на части. Това е бавно, скъпо, неефективно.

„Тази козметична реконструкция ще отвори врати за все повече бизнес и привличане на такива артисти в България“, допълни Еленков.

Шенген и евро за повече музика

В края на март България влезе в Шенгенското пространство, но граничните проверки отпаднаха само по въздух и море. Все още текат преговори за присъединяване на България и Румъния и по суша към Шенген, на което засега се противопоставя Австрия.

Стефан Еленков споделя, че когато България влезе в Шенген и със сухопътните си граници, и приеме еврото като национална валута, нещата за концертния бизнес в държавата „ще се подобрят още повече“.

„Ще демонстрираме, че сме част от голямото европейско семейство. Ще покажем, че България си струва да бъде посетена, че тук има концертен живот, който е на високо европейско ниво“, допълни той.

Помага ли държавата

Еленков казва, че не се опитва да разчита на държавата, когато планира събития, защото културата тук е в дъното на приоритетите.

„Истината е, че само в България е така. В другите държави има масивни инвестиции в култура. Нашата все още не е дорасла да разбере ползата от нея“, казва той.

„Fest Team“ организира фестивала „Hills of Rock“, който се провежда в Пловдив. Еленков смята, че с дейността си организаторите са променили облика на града. Казва, че общината добре разбира ползата, която този фестивал ѝ носи.

„Всеки инвестиран лев си го прибират десетократно. Независимо дали е през данъка за хотелите, дребните търговци и т.н.“, допълни той.

Спонсорите – които също са ключово важни за организацията на голям концерт, са се завърнали в България, макар че „нещата не са на нивата на западноевропейските концерти“. Международните компании оценяват развлекателната индустрия, казва Еленков и добавя: „имаме дългосрочни партньорства“.

Катинчаров твърди, че спонсорите „се интересуват от числата“ и не се водят от „личните си пристрастия, което в бизнеса така или иначе не бива да се случва“.

Цената и пиратството имат значение

Цената на билета влияе ли на решението на даден изпълнител да посети сцена като българската? Хонорарите на изпълнителите никога не са твърди, но не падат под определена сума и винаги трябва да са възможно най-високи. Това е така, защото има много хора по веригата, които трябва да вземат своя процент от печалбата, казват професионалистите в бранша.

Групите не се канят, на тях им се плаща, за да изнесат концерт. Всеки агент се опитва да „продаде“ изпълнителите, които менажира, възможно най-добре.

„Тях не ги интересува дали ще свирят в Сибир, Румъния или Индонезия. Важно им е какъв бизнес генерира въпросният пазар за тях“, каза Катинчаров. Освен икономическите фактори, на цената влияе и това, че присъстващите на концерт често са слушали безплатно – „пиратски“ – албума, който изпълнителят представя.

През април 2023 г. Ройтерс съобщи, че България отново попада в списъка за наблюдение за спазването на правата върху интелектуалната собственост. Службата на главния търговски представител на САЩ (USTR) добави , че страната не е обърнала достатъчно внимание на недостатъците в разследването на случаи на онлайн пиратство.

„Българската държава няма желанието да се справи с пиратските сайтове. Не знам кога нещата ще се правят по нормален начин. В ерата на стрийминг платформите възможностите да слушаш официална музика са много повече, но се иска воля, за да бъде решен проблемът с онлайн пиратството“, каза Стефан Еленков.

„На всички им е ясно, особено на артистите, че вече почти никой не купува музика на физически носители.“, каза Васко Катинчаров.

Ед Шийрън и Андреа Бочели – изключения или тенденция

Събития като предстоящите концерти на Ед Шийрън и Андреа Бочели са добър знак, че българските стадиони могат да се върнат на европейската концертна карта.

„Имаме промоутър в лицето на „Fest Team“, който работи в тази посока. Ед Шийрън и Андреа Бочели са добър тест колко може да издържи нашият пазар“, каза Катинчаров.

Офертите към българските организатори (промоутъри) са постоянни, но когато се тегли чертата, нещата започват да придобиват друг вид. Пример за това е групата Foo Fighters – огромно име на днешната рок сцена. За да дойде да свири в България обаче, концертът трябва да бъде на стадион.

„Смятам, че добрите неща ни предстоят. Стига да има кой да ходи на тези концерти“, каза Катинчаров.