За да си върне горите, може да се наложи да ги изкупува от частни лица
Голяма част от незаконната сеч бива скрита чрез неверни документи и фалшиви маркировки. По официални данни на ИАГ задържаната незаконна дървесина е в размер на 20 000 кубика на година, но по замервания на WWF всъщност е около 1 млн. кубика, казва новият изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Александър Дунчев.
В интервю пред Mediapool той разказва за мораториума върху сеч на гори, въведен от служебния министър на земеделието и защо схемата за изкупуване на частни гори от държавата трябва да продължи.
Г-н Дунчев, за първи път природозащитник ще ръководи ИАГ. Кой ви предложи поста и какви са основните задачи, които си поставяте?
Идеята дойде от природозащитните среди, от където ме препоръчаха на президента Румен Радев като действен човек на фона на високото обществено недоволство от сечите в горите. Президентът прие предложението и директно ми възложи задачи – да повиша прозрачността и ефективността на контрола в горите по начин, по който да възстановим в някаква степен общественото доверие към горската система и държавата.
Наскоро министърът на земеделието Христо Бозуков разказа, че е получил сигнал, че горските му събрали 300 000 лв. „welcome“ за новодошъл. Към вас подобни сигнали отправяни ли са, въобще това практика ли е в системата на горите?
Подобни сигнали до мен и към мен не са стигали. Не знам за такива практики. Имаше информации от преди 5-6 години за схемата 19/45. Ако има нещо такова като welcome в кеш, то вероятно е някаква нова разновидност.
Вие споменавате 19/45, за която се твърдеше през 2014 г., по време на кабинета „Орешарски“, че всеки месец, на 19-то число шефовете на шестте държавни горски предприятия са давали по 45 000 лв. на зам.-министър на земеделието за пълнене на партийни каси…
Да, ако е вярно, горските шефове не са го правили на добра воля, още повече, че един от тях бе готов и да разкаже за схемата, но почина точно в този момент в катастрофа (Юри Миков – председател на Северозападното държавно предприятие към МЗХ.- б.а.).
А вие как ще борите корупцията в системата?
Както и досега съм го правил като гражданин и след 2017 г. като експерт в Югозападното държавно предприятие – чрез внедряването на системи за прозрачност и обществен контрол. В предприятието вече работи публична уеб карта с всички гори, каквато би трябвало да има цялата държава, работи фото регистър, в който се публикуват абсолютно всички камиони с дървесина, които тръгват от държавна гора, т.е. има пълна прозрачност. Имаме също системи за електронна търговия, подаване на сигнали от граждани, проекти за адаптиране на гори към климатичните промени и др, инструменти за публичност на договори и т.н.
Министерство на земеделието готви мораториум за сеч в горите. В кои гори ще се приложи забраната, за колко време, за каква площ става въпрос и защо въобще се налага подобна крайна мярка?
Мораториумът се въвежда с три заповеди на министър Христо Бозуков. Ще важи до края на годината и предвижда забрана за изсичане на гори и дървета в крайречните зони. По-контретно, в периметър от 15-20 метра около реките ще бъде забранена сечта. Същото ще важи и покрай населени места и пътищата. Целта е тези гори да възпрепятстват наводнения и дърветата да са естествена бариера, да са красив ландшафт, да спират ерозията и т.н. Втората част от мораториума цели да се запази биоразнообразието и затова се въвежда намаляване на дърводобива в 30% от вековните гори. Вероятно забелязвате, че е търсен балансът между грижата за гората и бизнеса – няма тотална забрана за сеч, а тя важи в определени критично важни места.
Целта е все пак да има дърва за огрев за местното население, второ да не обричаме да останат без поминък малкото останали местни общности в България, които не се концентрират в големите градове и зависят изцяло от дърводобива. И третото е, че всъщност не спираме захранването на нашия бит, икономика и живот с възобновим ресурс като дървесината, от който всъщност ние си произвеждаме най-красивите мебели. Третата заповед гласи затягане на контрола в приоритетни и най-важни горски територии, които са именно зрелите гори. Мораториумът ще допуска единствено изключение за иглолистни и тополови култури, които са изкуствени насаждения, както и за санитарната сеч, но тя няма нищо общо с почистването на речното корито като на река Искър.
В последните дни назря скандал около чистенето на коритото на река Искър от Столична община. Природозащитникът Тома Белев предупреди, че ще се изсекат 550 дървета, общината обаче твърди, че ще са десетки. Мораториумът на агроведомството ще спре ли сечта по Искър?
Да, този мораториум на министър Бозуков би трябвало да не допуска повече такива казуси като изсичането на гората покрай р. Искър. Конкретно за р. Искър разгледах снимки, засегната е една много красива част от 100 м покрай реката, където хората обичат да ловят риба.
Натъкнахте ли се вече на случаи на поголовна сеч и кой праща сигналите до вас?
Сигналите най-често ги пращат хора, които знаят за какво става дума, бивши служители – горски, които са се опитвали да направят всичко възможно да спрат незаконните и поголовните сечи, но чрез политически и корупционен натиск са били спирани. И когато те излизат от системата, вече се чувстват свободни да изнасят тези информации.
Тоест, горските служители напускат системата основно заради натиск от политици и от бизнеса?
Абсолютно, политици, които могат да влияят през ръководители и т.н. Това трябва да престане. Трябва да се преустанови това политическо вмешателство в горите, което подменя професионализма с удобни хора.
Всяка нова власт ли подменя хората в системата?
Да, за да сложи хора, които да изпълняват определени поръчки, което води до проблемите в гората.
Ако правилно се ориентирам от думите ви, не може да се каже, че политическият натиск има конкретен цвят, т.е. конкретна партия.
Не, няма.
На колко възлиза по официални данни незаконната сеч и какви са данните на природозащитниците, конкретно на WWF, където сте работили?
По официални данни на ИАГ задържаната незаконна дървесина е в размер на 20 000 кубика на година. Това е официално разкритото. Проблемът е, че голяма част от незаконната сеч бива скрита от неверни документи и фалшиви марки (маркиране, което показва, че дървото е за сеч – б.а.), които дори и най-вещото лице на съда не успява да докаже, че са фалшиви.
Схемата: най-често работници на дърводобивните фирми извършват незаконна сеч, домаркират незаконно изсечените дървета с подръчни материали и т.н. Замерванията на WWF показаха, че незаконният дърводобив всъщност е около 1 млн. кубика като разликата се обяснява, че голямата част от тази сеч не се разпознава лесно именно заради горепосочените практики.
През годините, когато агроведомството бе ръководено предимно от близки до ДПС хора, се говореше, че българската дървесина масово се изнася за Турция. Верни ли бяха тези информации и в момента има ли масиран износ за Турция?
Размерът на износа на дървесина от България варира между 500 хил. и 1 млн. кубика, като половината от него е бил за Турция. През последните години се намали драстично и в момента се изнасят около 200 000 – 300 000 кубика. Количеството наистина е малко на фона на 7.5 млн. кубика дървесина, които ежегодно се добиват от българските гори. Смея да твърдя, че износът на необработена дървесина не е страшен проблем, напротив той е балансьор на вътрешния пазар.
Освен мораториума, планирате ли забрана за износа на дърва от България?
Обмисляше се този вариант, но повечето експерти стигнаха до извода, че това само ще навреди, защото ще засегнем малкото местни общности, които все още работят в гората. Без участието на местните общности, гората ще се отвори за икономически сили, които няма да се грижат за нея.
Кабинетите „Борисов 2“ и „Борисов 3“ стартираха схема за изкупуване на български гори от частни собственици с мотива, че така ще ги спасят от сеч. За 2021 г. се предвиждат рекордните 2 млн. лв. за тази цел. Критиците обаче твърдят, че това са предизборни заигравки, защото горите са върнати на частните им собственици преди десетилетия и който е искал, е можел да сече досега. Какво е вашето мнение, ще продължите ли тази практика?
Зад всяко политическо решение се крият политически заигравки, но самата схема като идея или реализация е една от най-смислените по отношение на горите, защото тя е концентрирана не върху каквито и да е било гори, върнати през 90-те години, а върху гори, които са върнати върху защитени територии или гори с огромно екологично значение. Същият принцип, ако се приложи и за дюните, и за заменените гори край морето и планините, ние наистина ще опазим нашата природа и ще постигнем някакъв обществен баланс.
Схемата обаче не е само за защитени гори, а за всички.
Да, но приоритетни са защитените.
Казвате, че подобна схема с изкупуване на гори може да се приложи и за замените. Но това са сделки на бартерна основа – размяна на гори между държавата и частни лица. В повечето случаи има съмнения, че частни лица взеха апетитни терени в планините и край морето на безценица. Затова и Брюксел изисква държавата да си възстанови 80 млн. лв. от тези сделки. Въпросът е: логично ли е сега държавата да им плаща, за да си вземе масивите след като те са ги получили от нея на занижени цени?
Това се оказва единственото работещо решение с оглед на това, че в съда нещата вървят зле. Губят се дела, генерира се противоречива съдебна практика, растат съдебните разходи за държавата.
Какво имате предвид?
Ами, вещи лица в съда дават много по-ниски пазарни оценки даже от тези, на които са оценявани държавните масиви при сключването на замените и държавата губи делата. Този факт сам по себе си е абсурден, на фона на всички медийни разследвания за десетократно намалени пазарни оценки на държавните терени, които бяха взети от частните лица. Така че към момента единственото спасение за тези гори е обществото да застане зад тях с оглед огромното им природозащитно значение, да се въведе вечен мораториум за изсичането им и да се търсят финансови механизми за изкупуването им или обезщетяването на тези собственици на тези цени, на които са ги взели. Така държавата ще си върне горите от замените и те ще станат отново публично-държавни, а бизнесът ще си вземе парите обратно.
Но, нали при замените бизнесмени даваха свои гори срещу държавни. Вместо да се дават публични пари и така държавата да си върне тези масиви от замените, защо не се работи по варианта всеки да си върне старите масиви, преди размяната и да се сложи край на темата?
Това се прилага донякъде, но частният собственик може да не иска да си върне гори, които са изсечени след замените преди 10 години, и ще искат паричната им равностойност. Трябва да се посочи, че частните заменители са в по-силна позиция, защото те успяват в съда да съборят част от актовете на държавата за възстановяване на държавната помощ. Ние трябва да търсим начин как да постигнем някакъв баланс на интересите. Иначе вече се развалят сделки, има 5 развалени сделки, но в тези случаи се касае за изключително морални лица.
Какви гори си върна държавата чрез тях?
Една от тях е на фирма „Джи ел сат“ от Благоевград, която е възстановила на държавата залесена иглолистна гора от местните хора. Другата гора, отново борова, бе възстановена около Разлог от фирмата „Уинд енерджи“ на държавата. Имаме върнати гори от Валентин Бялков на морето, от ловното сдружение „Бедек“ и община Стара Загора. Ако тези хора бъдат последвани от останалите бизнесмени и частни лица и тези гори бъдат възстановени на държавата чрез разваляне на сделките, ще е най-добре.
Споменавате, че държавата губи делата за замените. Колко дела загуби държавата вече?
Около 10-ина дела, но за някои предстоят още съдебни инстанции. Загубени окончателно са около 5 дела.
Те свързани ли са с едри бизнесмени?
Не, това са от по-малките случаи.
Новият изпълнителен директор на ИАГ инж. Александър Дунчев е роден е на 13 юли 1979 г. в град София. През 2012 г. завършва „горско стопанство“, а през 2017 г. защитава образователна и научна степен „доктор“ в Лесотехническия университет.
Започва своя професионален опит в горите през 2007 г. като експерт в Природен парк „Витоша“. В периода 2012-2017 г. е експерт на международната организация WWF, където отговаря за картирането и опазването на над 100 000 ха гори във фаза на старост, защитени през 2016 г. със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. От 2017 г. работи като старши експерт, а от 2020 г. и като началник-отдел в Югозападно държавно предприятие гр. Благоевград.
Наскоро „Зелени закони“ изкараха анализ, че 170 фирми държат 7 млн. дка гори под формата на ловни концесии. Как ще направите по прозрачно стопанисването на тези територии?
Това, което е от компетенцията на агенцията, е да анализира и провери всичките тези договори, да се установи дали не се ощетява финансовият интерес на държавата за сметка на въпросните лица, и да предложи на министъра те да бъдат оповестени публично. По принцип договорите и протоколите от проверките по прилагането им трябва да са публични, защото дивечът и горите са публичен ресурс и никой не може да се крие зад клауза за конфиденциалност, когато е дошъл да управлява публичен ресурс.
Миналата година ДНСК постанови да се бутне незаконна постройка в ловно стопанство „Искър“, изградена от фирма на Румен Гайтански – Вълка. Югозападното държавно предприятие и самата фирма обжалват с твърдение, че е ремонтирана работилница. Ще проверите ли казуса?
Очакванията и на медии и на обществото е да има проверка по казуса. И трябва да има такава. Там незаконността на строежа много лесно се доказва. Само ако се попитат преподаватели от Лесотехническия университет и български видни ловци, ходили в ловното стопанство, дали там е имало дори един пирон в тревата, камо ли работилница, отговорът на всички ще е – там никога не е имало сграда. Така че абсолютно сигурно е, че там никога не е имало сграда и този строеж е построен видимо в нарушение на закона.
А вие всъщност работихте в Югозападното държавно предприятие, към което е въпросното ловно стопанство „Искър“. С какво конкретно се занимавахте в предприятието?
Не съм имал пряко отношение към ловното стопанство, но съм изразявал категоричното си несъгласие със случващото се. Отговарях за създаването на механизми за опазването на старите гори, за изграждането на партньорства с НПО и туристически организации и както разказах за повече прозрачност.
