„Щастието ми няма граници“. Как близки на екзекутирани в Иран приемат смъртта на Раиси

"Щастието ми няма граници". Как близки на екзекутирани в Иран приемат смъртта на Раиси

Есмат Ватанпараст е изгубила 11 свои роднини по време на масовите екзекуции на политически затворници и противници на режима в Иран през 80-те години на миналия век. През последните три десетилетия възрастната жена скърби и търси справедливост за смъртта на своите близки, включително две дъщери и трима братя.

Когато на 19 май Ватанпараст разбира за смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси, загинал в хеликоптерна катастрофа заедно с външния министър Хосеин Амир-Абдолахян, тя възприема тази новина като частична справедливост.

В края на 80-те години Раиси е висш прокурор в Техеран и много хора в родината му смятат, че той е изиграл ключова роля в предполагаемите екзекуции на най-малко 5000 противници на режима през лятото на 1988 г. Става въпрос за студенти и активисти от леви политически партии и групи, които са членували в Организация на муджахидините на иранския народ.

„Щастието ми няма граници“, казва Ватанпараст, която бяга след клането в Швеция и живее там и до днес.

„Днес е прекрасен ден за народа на Иран“, добавя възрастната жена в интервю за Радио Фарда, иранската служба на Радио Свободна Европа.

Приживе Раиси е известен с прозвището „Касапина от Техеран“ заради подозрения, че е служил като прокурор в „комитета на смъртта“, наредил масовите екзекуции преди повече от три десетилетия. Много от убийствата са извършени в затвори, сред които и известният техерански затвор „Евин“.

Ватанпараст казва, че е било „много трудно“ за семействата на жертвите на клането в Техеран да станат свидетели на възхода на Раиси, който стана президент след противоречиви избори през 2021 г.

Есмат Ватанпараст


Есмат Ватанпараст

„Искам да поздравя всички майки и бащи, чиито деца бяха убити от ислямската република и не можаха да кажат или направят нищо“, добавя 80-годишната иранка.

Масовото убийство в края на 80-те години е разпоредено от основателя на ислямската република аятолах Рухола Хомейни.

В своя фетва – религиозен декрет, Хомейни заявява, че „отстъпниците“ и онези, които са вдигнали оръжие срещу ислямската република, „водят война срещу Бог“ и трябва да бъдат осъдени на смърт. Според някои оценки броят на екзекутираните достига десетки хиляди.

Фетвата на Хомейни е издадена в последните дни на войната между Иран и Ирак от 1980-88 г. По време на военния конфликт членовете на Организация на муджахидините на иранския народ се бият на страната на иракските сили.

Досега само един иранец е осъден и вкаран в затвора за масовите екзекуции. Хамид Нури, бивш служител на ирански затвор, беше осъден на доживотен затвор в Швеция през 2022 г. за ролята си в клането.

„Смъртта на този палач“

Мехди Аслани е бивш член на лявата Организация на федаините на иранския народ (бел.ред. – федаини от арабски фидаи – „някой, който е готов да жертва живота си в името на каузата“), който излежава присъда в затвор близо до Техеран. Той оцелява при екзекуциите и след това бяга в Германия, за да свидетелства в процеса срещу нури в Швеция.

„Щастлив съм в този момент, защото един символ на убийствaта го няма“, казва бившият политически затворник пред Радио Фарда. „Ще излъжа, ако кажа, че новината за смъртта на този палач не ми донесе радост.“

Докато спасителните екипи все още издирваха останките от хеликоптера на Раиси, в социалните мрежи се появиха видеоклипове, на които се виждаха фойерверки през нощта.

Михан Руста, чийто съпруг е сред екзекутираните през 1988 г., казва, че това са били празненства след десетилетия на гняв и болка. По думите ѝ празненствата по повод нечия смърт може „да не се хуманни“, но трябва да се очакват, когато „си бил подложен на натиск“ толкова години.

Настоящият аятолах Али Хаменей (в средата) е избран за трети президент на Иран от предишния върховен главнокомандващ на ислямската република Рухола Хомейни (вдясно), Техеран, 9 октомври 1981 г.


Настоящият аятолах Али Хаменей (в средата) е избран за трети президент на Иран от предишния върховен главнокомандващ на ислямската република Рухола Хомейни (вдясно), Техеран, 9 октомври 1981 г.

„Естествена и човешка реакция е да почувстваш облекчение, когато обстоятелствата се намесят, докато ти не можеш да направиш нищо“, коментира Руста пред Радио Фарда.

Подобно на много други близки на екзекутирани в Иран, тя все пак съжалява, че смъртта на Раиси означава, че той ще избегне правосъдието за предполагаемите си престъпления.

Раиси отнесе „част от истината“ в гроба, казва Руста и добавя, че „тези, които търсят справедливост, винаги ще носят тази мисъл със себе си – знанието, че никога няма да разберат цялата истина“.

Като президент Раиси ръководи кървавото потушаване на безпрецедентните протести срещу режима в Техеран през 2022 г. и последвалото затягане на законите за морала в ислямската република.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036