Когато работи върху ново шоу, той често публикува туитове с въпрос „Какво е единственото нещо, с което човек никога не трябва да се шегува?“. След това от отговорите си прави списък с шеги, които да включи в новото шоу.
Това е стилът на един от най-успешните, но и най-провокативни комици Рики Джървейс. Той е носител на множество отличия, сред които 7 награди БАФТА, две „Еми“ и две „Златен глобус“. През 2007 г. британският Канал 4 го поставя на 11-о място в листата на най-великите комични изпълнения, а няколко години е включен в списъка с най-влиятелни хора в света на американското списание Таймс.
„Трябва да провокираш! Това е нещо положително. Ученето провокира, науката провокира, мнението провокира. Обидата провокира“, казва той пред Гардиън.
Той самият обаче приема обидите към себе си като шега. „Как да ме обиди някой? Твърде щастлив съм”, казва още Джървейс. Той живее с любимата си Джейн, която вдъхновява и сериала му „Задгробен живот“.
В него комедиантът играе главната роля – репортерът Тони от малко градче, чиято съпруга е починала от рак на гърдата. Героят е загубил жена си, починала от рак на гърдата, а идеята за това идва, когато след като самият Джървейс се замисля какъв би бил животът му без Джейн. Историята засяга темите за скръбта и любовта, но типичният за актьора черен хумор е неотменна част и от характера на Тони.
Джървейс е роден във Великобритания и става стенд ъп комик още през 90-те години, като добива слава през 2000-та. Тогава той става съсценарист, режисьор и актьор в британския сериал „Офисът“. Там Джървейс играе Дейвид Брент, арогантен мениджър, обсебен от славата. Това остава една от най-известните му роли и до днес.
Джървейс е бил и неколкократен водещ на церемониите по връчване на филмовите награди „Златен глобус“. Така става известен още с предизвикателните си шеги спрямо знаменитостите и тяхната култура. Той често е критикуван за начина, по който ги осмива, не само от феновете им, но и от самите звезди.
Според Джървис обаче не би трябвало да има значение кой е обект на шегата. „Няма тема, за която не трябва да се шегуваме. Зависи от шегата. Като журналист няма тема, за която не бихте писали. Зависи от подхода, нали? Мисля, че голяма част от това праведно обиждане се случва при хора, които бъркат обекта на шегата с нейната тема“, казва той пред Уол Стрийт Джърнъл.
„Дори хората с критично мислене, когато става дума за нещо, което ги засяга лично, не могат да различат детайла от общата картина, не могат да погледнат обективно. Хората се смеят на 19 от шегите ми, но на двадесетата не, защото ги афектира“, добавя той.
Но преди да се научи да бъде добър комик той споделя, че му се налага да се научи да се свързва с хората, с които се шегува, и да ги разбира. „Остаряването и надебеляването помогнаха с това. Не знам дали сте чували за Саймън Амстел. Той е британски комик. Един път той спомена нещо за млади, красиви комици… Хората и без това ги гледат, защо им е да правят комедия?“, казва Джървейс пред Ню Йорк Таймс.
В същото време обаче, въпреки че осмива най-различни човешки черти, той добавя, че никога не прави „истински расистки, сексистки, хомофобски шеги“, тъй като за него „комедията е интелектуално занимание, а не емоционално“.
