ОНЛАЙН ИЗБОРЪТ НА ЛИЧЕН ЛЕКАР НЕ Е ОБСЪЖДАН С ДЖИПИТАТА
Предлагат ни административна услуга, която ограничава достъпа до медицинска помощ
На 30 юни ще приключи възможността за смяна на личния лекар. (Следващата възможност е през декември.) Новото за тази година е т.нар. онлайн избор на лекар. От Националната здравноосигурителна каса все още не са представили данни за броя на хората, предпочели въпросната услуга, а от Сдружението на общопрактикуващите лекари в София изразяват съмнение относно очакваните масови предпочитания към онлайн услугата.По този повод разговаряме с д-р Диана Димова. Тя е общопрактикуващ лекар, член на Управителния съвет на столичното Дружество на общопрактикуващи лекари.
– Д-р Димова, как ще коментирате новата услуга – онлайн избор на лекар? Според някои медици, тя не е нито коректна, нито полезна .Така ли е?
– Практически, за мен тази услуга е неефективна. Тя се въведе без обсъждане с общопрактикуващите лекари. Като се има предвид начинът, по който сега е поднесена, в нея не участват две страни. Пациентът избира своя лекар, но лекарят няма никаква представа за този, който го е избрал. Спекулираше се, че медиците възразяват срещу подобен подход, защото не искали в листата им да присъстват определени пациенти. Това абсолютно не е вярно! По-скоро възразяваме срещу липсата на контактът и на довереност. Такива са условията за успешно лечение, блестящо прилагани от опитните медици, поколения наред. През последните години се стараем да възродим авторитета, да върнем уважението към медиците, но как да стане това, като хората ни избират, без да се виждаме. Един семеен лекар все пак се превръща в част от семейството на пациента си. А дали е толкова лесно да се довериш на някого през Интернет? Дали тогава ще останат премълчани подробности, които може да са решаващи за терапията? И не на последно място – онлайн изборът е чисто административна услуга, която ограничава достъпа до медицинска помощ. Реално много малко пациенти имат едновременно код за здравното си досие и електронен подпис. Това силно редуцира броя на хората, ползващи услугата. В сегашния си вид тя единствено спестява 5 минути за попълване на документи. Така че има идея в онлайн избора на лекар, но тя трябва да се усъвършенства, за да се използва активно и да не възникват противоречия между пациенти и лекари.
– Как се е получило така, че само пациентът може да избира своя лекар, а лекарят не може?
– Това е заложено в Закона за здравното осигуряване и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Според тези нормативни документи общопрактикуващият лекар няма право да откаже помощ на здравноосигурен пациент. От друга страна това абсолютно противоречи на Кодекса за професионалната етика (2000 г.), където се казва, че лекарят може да откаже лечение, когато установи че между него и пациента липсва необходимото доверие. Като се има предвид, че медикът и болният човек не са се виждали, как ще си имат доверие?!
– Какво би могло да се случи, ако болен човек едновременно се запише в листата на двама медици – онлайн и по досегашния начин?
– Практически това не е изключено. Сега пациентът може да се запише през Интернет и на следващия ден или дори след час да отиде при друг лекар. Тогава ще възникнат проблеми за Здравната каса.
– Очевидно идеята трябва да се усъвършенства. Не е ясно например, как онлайн услугата би променила положението на личния лекар от гледна точка на максималния брой пациенти, които той би могъл да приеме…
– В момента лекарска практика, с един личен лекар може да обхване до 2500 пациенти. След надвишаване на този брой, независимо дали лимитът е надхвърлен с 10 или 1000 души, личният лекар трябва да наеме първо още един свой колега и след това – една медицинска сестра. Има колеги, които не желаят да увеличават практиката си, защото на този етап им е изключително трудно да я издържат. Уместно е да се има предвид, че заплащането на един пациент не се е променяло от 4 години насам. Смятате ли че това е адекватно за труда на медиците?
– Определено не е. При това, когато пациентите в една практика се обслужват от двама лекари, каква е гаранцията, че болният човек ще попадне точно при предпочитания от него медик?
– Няма гаранция. Дава се възможност за избор, но детайлите не са уточнени.
-Мислите ли, че с разделянето на здравната помощ в пакети общопрактикуващите лекари ще бъдат още по-натоварени?
– Зависи при какви условия ще бъдем поставени и какво ще се очаква от нас. Възможно е да има промени, които ще са от полза за личните лекари. Например – създаване на здравни кабинети, където ще бъдат приемани и наблюдавани хронично болните. Но вероятно ще има и чакащи пациенти, които ще утежнят положението на личните лекари.
– Какъв, според Вас, е изходът от ситуацията?
– Единият вариант е на първо време да се създаде регистър с лекари, които имат желание да увеличават практиката си и съответно да записват пациенти през Интернет. Друго, което може да се направи, е да се въведе допълнителна информация за пациентите. Да се попълва анкетна карта и задължително да има информирано съгласие, че всеки здравноосигурен българин, сменящ личния си лекар, в рамките на две седмици или месец сам ще се представи на новоизбрания медик, заедно със здравното си досие.
– Може би трябва да се отдели по-специално внимание на квалификацията на общопрактикуващите лекари…
– Средната възраст на личните лекари в момента е над 57 години. Но има и млади хора, които биха специализирали обща медицина. Нека това да се стимулира. Може да ползваме опита на някои европейски страни. Например, в Германия държавата субсидира създаването на нови лекарски практики, а у нас масово личните лекари работят при мизерни условия, в кабинети и поликлиники, създадени преди много, много години. Като се подобри първичната помощ, ще се намалят разходите за по-горните звена, защото още на първото ниво значителна част от заболяванията ще бъдат овладявани. Би следвало да се увеличат средствата за здравни грижи и да гоним поне 5% от брутния вътрешен продукт.
– Звучи като футурологичен поглед към здравеопазването…
– Около онлайн избора на лекар могат да се направят промени и да тръгнат нещата. Нека да се въведе електронна рецепта, пациентите да имат електронни здравни досиета, да се постигне свързаност между звената. Практически това е бъдещето.
Източник: http://www.transmedia.bg/
