До момента „Газпром“ ни отговаря с нулеви количества за исканото възстановяване на доставките на руски газ. Прогнозната цена на природния газ за септември е около 350 лева за мегаватчас, а това означава увеличение със 17% спрямо цената за август.
„Купуваме газ от пазари, доминирани от руски доставки. Споровете, които у нас са силно политизирани, не водят до никакъв резултат. Трябва да намерим решение, което да даде шанс на „Газпром“ да спази президентския указ и да не бъдат нарушавани ембарговите ограничения от ЕС. Имаме договор с „Газпром“, доста тежка процедура е да се върви към арбитраж“, коментира журналистът проф. Валерий Тодоров.
Той подчерта, че Русия ще остане един от водещите доставчици на природен газ. А за да се стигне до пълна диверсификация, прагов момент е гръцката връзка, но и изграждането на нови структури за втеченен газ, активирането на партньори от други континенти.
„Тези цени на природния газ направиха достъпни за нас цените на втечнения газ. Няма място за трагедии. Започнем ли да икономисваме, без да търсим алтернативи, започваме да свиваме пазара“, посочи още Тодоров.
Журналистът Петър Карабоев отбеляза пред Bulgaria ON AIR, че „Газпром“ просто спазва законите на Руската федерация. И добави, че указът е категоричен как трябва да се плаща.
„Снощи „Газпром“ спря плащането за Франция, защото казаха, че няма да плащат в рубли. Всяка от страните формално е права, но трябва да се намери компромис. Би трябвало да може да изкараме зимата без руски газ. Всичко това се превръща в излишна драма. Не виждам трагедия. Къде е програмата на правителството за пестене на енергия?“, заяви Карабоев.
Според него евентуален арбитраж може да се проточи с години и не е много сигурно, че „Газпром“ е в силна позиция, тъй като с предимство е клиентът.
Кончината на Михаил Горбачов
Последният съветски лидер Михаил Горбачов почина снощи на 91-годишна възраст след продължително боледуване. Според проф. Тодоров, Горбачов е бил доста открит човек, но за Русия си остава противоречива фигура.
„Безспорно е фигура с исторически мащаб. Огромнa роля изиграха личните му отношения със световните лидери, залагаше много силно на отношенията с Германия и Великобритания. Перестройката внесе объркване. Основната стъпка беше съгласието на Горбачов за падането на Берлинската стена. Беше много сложно време и той едва ли е бил напълно верен във всички свои стъпки“, коментира той.
„Популярността на Горбачов може да разделим на три. Беше изключително популярен в Европа, ключов човек е за изчезването на Желязната завеса. В Америка го уважаваха като партньор, който държеше на думата си. В Съветския съюз доста бързо беше презиран за това, което направи, защото хората не разбираха, че много от нещата, които се счупиха, се случиха преди той да дойде на власт. Горбачов освободи говоренето, появиха се безкрайно много медии, говорещи и пишещи неща, които бяха абсолютно немислими. Той опира да ремонтира съветската система, но не му се получи – твърде късно дойде на власт“, каза Карабоев.
Посещението на посланик О’Брайън у нас
„Ситуацията, която той идва да сондира, е доста всеобхватна – простира се от бизнес климата в страната до прилагането на санкциите. Дотук България, когато трябва, отива и гласува с евроатлантическите ни партньори. Предполагам, че О’Брайън ще се поинтересува какво мислят партиите за върховенството на закона и ситуацията с прокуратурата преди изборите“, каза Карабоев.
Проф. Валерий Тодоров смята, че можем да наречем визитата на О’Брайън опознавателна.
„О’Брайън напомни три от петте теми на Херо Мустафа – бизнес климата, законодателната рамка и свободните медии. В разговора с президента той разшири тематиката. Америка дава знак, че не отмесва фокуса от тези проблеми“, заяви той.
