Хем заседава, хем не точно. Не може да си избере председател, а без председател не може да работи.
В тази ситуация се намира Столичният общински съвет (СОС) в своя нов състав след местните избори на 29 октомври. В него влязоха 61 съветници от 7 различни партии и коалиции.
Най-много от тях – 23, са от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Спаси София“. Те не са достатъчни за мнозинство. ГЕРБ-СДС има 14 общински съветници, а „БСП за България“ – 9. „Възраждане“ е с 8, по трима са от „Има такъв народ“ и „Синя София“, а един е от ВМРО.
В този раздробен състав общинските съветници в София встъпиха в длъжност на 13 ноември, когато се проведе първото им заседание. На него имаха една задача – да си изберат председател. Това е фигурата, която ръководи работата на целия общински съвет.
Заседанието обаче приключи, без да е избран председател. Кандидатите за поста бяха Борис Бонев от ПП-ДБ и „Спаси София“, Диана Тонова от БСП, Красимир Гълъбов от „Възраждане“ и Пламен Данаилов от ИТН.
Бонев и Тонова стигнаха до балотаж, на който събраха съответно 23 и 9 гласа – толкова, колкото са представителите на техните политически групи. За избор са нужни 31 гласа. Съветниците от ГЕРБ нито предложиха свой кандидат, нито участваха в гласуването.
Същото се повтори на 20 ноември. Общинските съветници се събраха за втори път и пак не избраха председател.
На 30 ноември предстои трети опит. Новоизбраният кмет на София Васил Терзиев предупреди, че ако въпросът не се реши до три месеца, ще има нови избори за общински съвет.
Проточването на процедурата стана повод и за юридически спор – дали съветът е започнал да работи, или не.
- Според едното тълкуване съветът провежда заседания, дори и те всеки път да са с единствена точка „избор на председател“.
- Според другото тези заседания „не се броят“, тъй като са само продължение на първото заседание от 13 ноември.
- Законът позволява на Общинската избирателна комисия (ОИК) да разпусне общинския съвет, ако той не е заседавал в продължение на три месеца.
- Така, ако блокажът продължи до февруари, а ОИК приеме, че СОС не е заседавал, може да се стигне до нови избори за общински съвет.
- Последната хипотеза звучи странно, тъй като е очевидно, че СОС се е събирал повече от един път.
Защо изборът на председател е труден
Трудният избор на председател не се дължи толкова на това, че СОС е раздробен, смята Елена Калфова, доктор по политология и преподавател по местно самоуправление в Софийския университет.
Системата, по която се избират общинските съвети, предвижда повече партии да имат представители в тях и да сключват коалиционни споразумения. Това е нормално и очаквано.
Трудността се обяснява по-скоро с „острото противопоставяне“ в обществото и между политическите партии, каза Калфова за Свободна Европа.
Макар че на национално ниво ПП-ДБ и ГЕРБ са част от едно и също управляващо мнозинство, на ниво столица ПП-ДБ – в една група със „Спаси София“ на Борис Бонев, категорично отказват да работят с ГЕРБ. В същото време очакват от ГЕРБ да подкрепят техния кандидат за председател.
За Свободна Европа от „Спаси София“ казаха, че на този етап групата не обсъжда да оттегли Бонев и да излезе с друга номинация. Не се обсъжда и вариант за ротационно председателство, при което съветници от различни групи – например ПП-ДБ (и „Спаси София“) и ГЕРБ да се редуват на поста.
Такава ротационна формула за министър-председател е в сила в сегашното правителство след споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Свободна Европа потърси и общинския съветник от ГЕРБ Георги Георгиев, който беше председател на предишния СОС. Той каза, че Бонев все така няма да получи нужната подкрепа, за да бъде избран.
„Първата политическа сила трябва да намери път към другите“, затова според Георгиев топката остава в полето на ПП-ДБ и „Спаси София“. Те трябва да променят поведението си и да заявят „ясно, а не плаващо мнозинство“, с което ще работят.
„Необявен кандидат не може да се обсъди“, каза Георгиев в отговор ще подкрепи ли ГЕРБ кандидат, различен от Бонев, от същата формация. Георгиев потвърди, че не се обсъжда ротация на председатели, и каза, че ГЕРБ няма своя номинация за поста, защото не участва в „обречени формални актове“.
Останалите две групи в съвета, които като брой съветници биха били достатъчни ПП-ДБ и „Спаси София“ да постигнат мнозинство, са БСП и „Възраждане“. И двете имат собствени кандидати за поста, и двете се противопоставят на ПП-ДБ (и „Спаси София“) и на ГЕРБ.
Възможността за ротационна формула не се обсъжда, защото „никой не я е предлагал“.
За Свободна Европа общинският съветник Иван Таков от БСП каза, че не личността на Бонев, а подходът и политиките при избора на председател са причината групата да не подкрепя друг освен своя кандидат. Таков осъди „загубата на време“ около избора и каза, че възможността за ротационна формула не се обсъжда, защото „никой не я е предлагал“.
Заседава ли общинският съвет
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) заседанията на съвета (след първото) се свикват и ръководят от председателя на СОС.
Според председателката на столичната ОИК Полина Витанова това изискване е „императивна разпоредба“. Нейното тълкуване е, че ако съветът няма избран председател, няма и кой да го свика, за да заседава.
Тоест, СОС не е провеждал и няма да проведе второ заседание, докато не избере председател.
От „Спаси София“ потвърдиха, че заседанието на СОС на 20 ноември и предстоящото на 30 ноември не са второ и трето заседание, а са удължаване на първото.
За Елена Калфова обаче е очевиден факт, че общинските съветници заседават.
„По-важният въпрос трябва да бъде как ще се излезе от ситуацията, а не разсъждението дали има едно, две или три заседания“, каза тя за Свободна Европа.
Може ли съвет без председател
От ситуацията трябва да се излезе, защото съветът не може да работи, без да има председател.
„Председателят е основната фигура, която ръководи общинския съвет“, каза Витанова.
Ако няма председател, общинският съвет не може да взима никакви решения.
„Ако няма председател, общинският съвет не може да взима никакви решения, тъй като няма кой да ги въведе в сила“, добави Калфова.
Председателят освен това координира работата на постоянните комисии, подпомага съветниците в дейността им и има представителни функции.
Може ли да има нови избори
В закона пише, че общинската избирателна комисия може да прекрати правомощията на общинския съвет, ако той не е заседавал в продължение на три месеца или се събира по-малко от шест пъти в годината.
За да може СОС да се разпусне и да се насрочат нови избори, трябва съветът да не е имал заседания, а не „да заседава и да не може да си избере председател“, каза Калфова. Според нея няма как да има предсрочни избори.
Дори ОИК след три месеца да реши, че не е имало заседания, такова решение подлежи на съдебно оспорване.
„Това би била една много дълга процедура, от която не виждам как някоя партия, още по-малко гражданите, биха имали полза. Защото дейността на Столична община ще бъде абсолютно блокирана“, смята Калфова.
Все пак важно е тълкуването на ОИК, защото тя може да прекрати правомощията на съвета. Мнението на председателката на комисията е, че съветът не заседава.
За Свободна Европа Витанова уточни, че това е лична позиция и не може да предвиди тълкуването на цялата ОИК.
Ако след три месеца председател още не е избран, а останалите членове на ОИК се съгласят с Витанова, това ще е основание общинският съвет да се разпусне.
Неясната процедура
Според Калфова самата процедура, по която се прекратяват правомощията на общинския съвет, е неясна и сложна. Затова тя никога не е достигала до успешен край в България.
Основният проблем е, че не е ясно кой точно следи дали общинският съвет заседава достатъчно често. ОИК няма задължение да прави това, потвърди Витанова.
Разпускането на съвета така или иначе няма да доведе до нищо и ако след три месеца има нов вот за общински съвет, резултатът ще бъде същият, прогнозира Калфова. „Освен гражданите да са още по-сърдити, да гласуват още по-малко и да има още по-раздробен общински съвет.“
