Опозиционно настроените беларуси ще ви кажат, че президентските избори в страната на 26 януари не са истински избори. Независимите медии са унищожени или принудени да заминат в чужбина, няма надеждни опозиционни кандидати, а вотът е просто упражнение за укрепване на властта на Алeксандър Лукашенко.
Изборите ще са всичко друго, но не и свободни и честни.
След като на двама политици беше отказана регистрация, за поста останаха да се борят петима души, сред които и Лукашенко, който управлява Беларус от 1994 г.
Трима от кандидатите са представители на проправителствени партии. Един – Хана Канапацкая е формално независима, но често е обвинявана от опозицията, че е подставено лице на режима.
Каква е ситуацията в Беларус преди изборите
Какво става с опозицията в Беларус?
За последните президентски избори през 2020 г. се случи нещо, което не беше виждано от години. След като няколко опозиционни лидери бяха вкарани в затвора още преди предизборната кампания, се появи ново лице – Святлана Циханоуска.
Смяташе се, че при честни условия тя има шансове да спечели.
В крайна сметка, на избори, които международната общност обяви за фалшифицирани, Циханоуска загуби. Въпреки това кампанията ѝ придоби забележителна популярност и съживи болната беларуска опозиция. Това изкара десетки хиляди хора по улиците, които протестираха срещу резултатите от вота.
Протестите бяха брутално смазани. Хиляди бяха арестувани от силите за сигурност, а много от тях твърдят, че са били малтретирани или измъчвани в ареста. Циханоуска беше принудена да избяга и продължи да действа от Литва.
Сега, изправена пред сигурен арест, ако се върне в Беларус, ръцете на Циханоуска са вързани. Тя призовава гражданите да се въздържат от протести, защото се опасява, че репресиите ще се повторят. Вместо това тя призова беларусите да гласуват „против всички“ или да се въздържат напълно.
Бруталната репресия не е забравена
Репресиите имаха смразяващ ефект върху беларуската опозиция и убиват и най-слабите надежди за либерализация на страната.
Много протестиращи опозиционери избягаха от страната или бяха хвърлени в затвора. Независимите медии, включително Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), бяха закрити, блокирани или принудени да работят от чужбина. Според мониторинга, провеждан от базираната в Беларус организация за наблюдение Lawtrend, от 2020 г. насам 1161 неправителствени организации са били принудени да затворят.
Към днешна дата в Беларус има около 1300 политически затворници, сред които са носителят на Нобелова награда за мир – активистът Алес Бяляцки и трима журналисти, които са били част от службата на RFE/RL в Беларус. Те са държани в ужасни условия и им се отказва достъп до медицинска помощ, както и контакт с роднините им.
В навечерието на изборите натискът върху опозицията се засилва. През ноември 2024 г. властите извършиха над 100 обиска, свързани с опозиционния Координационен съвет. Двадесет учени, журналисти и активисти бяха признати за виновни за предполагаеми връзки с Циханоуска и са бяха осъдени задочно.
Правителството е нервно
Правителството несъмнено се опасява от повторение на протестите от 2020 г. и в своите послания прокарва тезата, че изборите са свършен факт, а не референдум за популярността на Лукашенко.
Вместо твърда политика, държавните медии и проправителствените акаунти в социалните мрежи често говорят за предполагаемите качества на Лукашенко на вечен човек. Те като пускат кадри, на които президентът играе хокей на лед или сече дърва.
Дори Лукашенко изглежда не смята, че президентските избори са толкова важни. В един проправителствен видеоклип в TikTok, където режимът предпазливо се опитва да привлече младите хора, Лукашенко споменава изборите, но казва направо: „Няма нужда да се ангажираме“.
Въпреки това властите вземат предпазни мерки. По държавната телевизия се излъчват предавания за мащабните мерки за сигурност по време на гласуването в опит да задържат младите и протестиращите у дома.
В случай на масови протести Лукашенко също така заплаши да спре интернет, а властите забраниха на хората да снимат попълнените бюлетини, тъй като през 2020 г. те бяха широко използвани от гражданите, за да покажат измами.
Тази година няма да има и избирателни секции в чужбина, което вероятно е опит да се заглуши до голяма степен диаспората, която е против Лукашнеко.
Какво може да направи Западът?
На 17 януари тогавашният държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че „репресивната среда“ в Беларус възпрепятства провеждането на легитимни демократични президентски избори. На 22 януари Европейският парламент прие резолюция, в която осъжда изборите като фалшиви. Подобни изявления обаче едва ли ще повлияят на ситуацията в Беларус и нямат голямо значение за Лукашенко.
През последните няколко десетилетия беларуският лидер от време на време намигваше към Запада. Тогава дипломати и експерти периодично говореха за това, че Беларус скъсва връзките си с основния си съюзник Русия и „излиза от студа“.
Тези дни отдавна отминаха. От 2020 г. насам Минск задълбочи връзките си с Москва, особено във военната сфера. Беларус дори предостави територията си за руските атаки в Украйна и организира съвместни военни учения.
Въпреки че ЕС и САЩ наложиха санкции на Беларус, включително замразяване на активи, въведе забрани за пътувания и търговски ограничения, беларуската икономика издържа на бурята. Това се случва с помощ от Русия, включително евтин газ, облекчаване на дълга и приоритетен достъп до руския пазар.
На път ли е Лукашенко да си отиде?
Дивата карта тук е самият Лукашенко. Вече 70-годишен, с постоянни слухове за лошото му здраве, през последните месеци той говори за необходимостта от смяна на поколенията в беларуската политика. Това води до предположения, че следващият мандат може да е последният му като президент.
Въпросът за 1 милион долара е кой ще дойде след него и какво ще последва от това. Появиха се спекулации дали някой от синовете на Лукашенко няма да поеме властта, най-вече най-малкият му син – Микалай, известен като Коля, който е само на 20 години.
Има слухове, че също така Лукашенко може да даде повече власт на Съвета за сигурност или на Общобеларуското народно събрание – консултативен орган, председателстван от Лукашенко, който през 2022 г. беше издигнат в конституционен орган.
Каквото и да е договорено, освен ако не настъпи драматична промяна в ръководството на Русия, Минск вероятно ще продължи да задълбочава връзките си с Москва и да продължи едностранна договореност, която може да доведе до това Беларус все повече да се превръща в обикновен васал на Кремъл.
