ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 23, 1990 г.
Две мнения за съдбата на незавършения Партиен дом
ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА И ЧЕТВЪРТАТА СИЛА
Превръщането на незавършения партиен дом в културен комплекс (използваме тази дума, защото се оказва, че дори и учените хора в Стара Загора не са наясно що е дом на културата и се чудят, след като в града има вече два културни дома – Операта и Старият театър, защо е нужен трети) решава веднъж завинаги въпроса с устройването на духовните институти, подценявани и пренебрегвани от воинстващи и неграмотни технократи, които години наред се разпореждаха със съдбините на града. И дойде ред, както във всяка цивилизована държава, музеят, библиотеката, галерията, трупали богатства сдто и повече години, да ги извадят на бял свят от складове и фондохранилищата и да си влязат в нормална духовна употреба. Но ето че като черна котка старозагорската „научна мисъл“ пресече пътя на хубавата идея да събере всичко това в партийния дворец, както е по цял свят, когато работата опре до дворците. Господата от Съюза на учените от старозагорския му клон решиха, че тъкмо сега е времето да се създаде технически университет в града и мястото му трябва да бъде само в центъра на града и само във въпросната сграда. Как да повярваш, че университетът, в който ще се обучават и чуждестранни студенти, ще извади от батака старозагорската икономика, както се силят да ни убедят учените. Та нали и сега в Стара Загора работят научно-изследователски институти и лаборатории, в които се трудят стотици научни работници. В съвременните области на техниката и технологията. Нали от шест години във филиала на Софийския технически университет в града се обучават студенти (ІІІ степен), специализанти, аспиранти, а старозагорската авангардна промишленост се гърчи в криза, на която не й се вижда краят. Друг е въпросът, ако някой в розовите си сънища се вожда ректор или декан в подобен университет и се сили да ни доказва, че духовната култура по време на криза не интересува никого и както досега си е стояла скрита от хорските погледи, тъй и още сто години може да почака (тежко на българския народ с такива учени глави!). Аргументи колкото щеш! Като този: защо му е на Музея музей, като е „заел десетки декари от разкопаният на около централен площад“, сиреч руните музеят си ги е изписал с наложен платеж от Времето и Историята. Или, че библиотеката на университета ще се ползва и от гражданството? Как ще стане това, като е специализирана, академична, не се знае. Ябълката на раздора между духовната култура и технокрацията беше захапана от една трета сила – новоизлюпените старозагорски бизнесмени. И те търсят място в двореца, и те ни обещават благоденствие, сънувайки златни сънища на небивал алъш-вериш със своите западни партньори. Но учените затова са учени – първи да предугадят обстановката, и забиха тревожно тъпана. Тъй и тъй сме се преброили трите сили, с времето да се спогодим и да си заемаме одаите в двореца, че насреща се е задала четвърта сила. Утре ще решат Стара Загора да стане я околийски, я окръжен център и какво по-престижно място за неговите канцеларии от бившия партиен дворец!
Донка ЙОТОВА
Ябълката на раздора и четвъртата сила
