Зърнопроизводителите са едни от най-субсидираните земеделци в България. В годините браншовите организации са показали, че са солидарни, организират се бързо, а с протестите си могат да дестабилизират правителства.
През май миналата година ЕС премахна митата и квотите за внос на зърно от Украйна, за да подпомогне нападнатата от Русия страна и да улесни достъпа ѝ до пазари извън ЕС. Това доведе до засилен внос на украинско зърно в редица европейски страни и до фермерски протести, включително и в България.
Зърнопроизводителите казват, че украинският внос наводнява вътрешните пазари на страните членки и подбива цените на местните производители. Те казват, че не могат да се конкурират с украинското производство и се опасяват от влошаване на качеството на храните в ЕС. Но доказателства за това засега няма.
Словакия е единствената държава, която забрани преработката и продажбата на зърно от Украйна заради пестициди. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) до този момент не е публикувала анализ за качеството на украинското зърно и храни, които се внасят в България.
Какъв е проблемът с украинския внос и какво правят институциите? Свободна Европа потърси отговори заедно с Мариела Йорданова, която е зърнопроизводител, и с журналиста от Медиапул Драгомир Николов, който следи проблемите в земеделието.
Според Мариела Йорданова е „важно да се работи по единни правила и те да се спазват“. Драгомир Николов казва, че държавите около Украйна „ще станат заложник на предизборната кампания в Полша“.
Проблем ли е украинският внос?
Украинското зърно е по-евтино и това е проблем за българските зърнопроизводители. „Проблемът е изцяло икономически. Краткосрочният проблем е липсата на физически пазар и пълните складове и на търговци, и на производители“, каза за Свободна Европа Мариела Йорданова. Според нея най-спешният проблем в момента е износът на количествата зърно от старата реколта. „Нямаме вместилища. Не можем да съберем две реколти. И тук не става въпрос за цени“, каза Йорданова. Според нея наличносттите в българските складове са големи. Те са пълни както с българско, така и с украинско зърно.
До момента няма обобщени данни какви количества зърно залежават в складовете. „Близо 80% от годишния добив на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна“, каза в началото на месеца Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието. От месечните отчети на министерството става ясно, че през миналата година са добити малко над 6 млн. тона пшеница. От тях са изнесени близо 4 млн. тона при годишно вътрешно потребление от около 1,5 млн. тона.
Според Драгомир Николов ключът е във фразата „пълни складове“. „Знаем, че българските зърнопроизводители се надяват от служебното правителство на Румен Радев да им осигури по-високи цени като ограничи вноса“, каза Николов. „Риторичният ми въпрос е дали [складовете са пълни] заради очакване на високи цени, на които [търговците] се радваха предишната пролет“, каза Николов. В началото на 2022 г. цените на зърното растяха с бързи темпове заради войната в Украйна, която Русия започна, и блокирането на износа на продукция през Черно море. По думите на Николов сега „явно се чака нещо, за да им излезе сметката“.
От началото на седмицата зърното поскъпва на международните пазари. Това е ефектът от забраната за внос на украинско зърно от Полша, Унгария и Словакия.
Кой казва, че е лошо качеството?
Според зърнопроизводителите „големият проблем е, че няма контрол на движението на партидите и на качеството“ на украинското зърно. Този контрол е задължение на БАБХ. Засега няма официални данни за влошено качество на украинското зърно в България.
Свободна Европа попита агенцията по храните какво е качеството на украинското зърно и прави ли анализи след началото на засиления внос, но не получи отговор.
Мариела Йорданова каза, че твърденията за проблем с качеството са на база данните, които зърнопроизводителите имат за използваните препарати при производството на зърно. „Това не е опасно. По-важно е да се каже, че не отговаря [производството] на стандартите на ЕС. Това твърдение е на основа на технологиите, препаратите и торовете, които ние използваме“, каза Йорданова.
Според Драгомир Николов не е ясно на базата на какви данни се твърди, че украинското зърно е с по-лошо качество. „Публична тайна е, че част от пестицидите, които се използват в Украйна, се използват и в България въз основата на дерогация, която получаваме всяка година“, каза Николов. „Това, от което толкова се плашим от Украйна, ние сами си го искаме и Брюксел ни го разрешава да го използваме и в България“, каза Николов.
Според Йорданова проблемът с украинския внос е свързан именно в разминаването в условията на производство. „Ако ще се конкурираме с украинското зърно, тогава да го произвеждаме по тези правила. Ако ще влиза украинско зърно, то да отговаря на изискванията и технологиите, които прилагаме ние“, каза Йорданова.
Според Драгомир Николов „всички държави около Украйна ще станат заложник на предизборната кампания в Полша“. В страната предстоят редовни избори наесен. Проблемът е, че след забраната за внос от Украйна там, количествата украинско зърно ще се насочат към България и Румъния.
