Утре, 19 август, Държавна опера – Стара Загора открива 17-тото издание на MоzArt фестивал в Правец със световната премиера на камерната опера „Каменният пир“ от Албена Петрович – Врачанска и либрето на Яна Букова. За Албена Врачанска и нейната история ви разказахме, днес ви представяме авторката на либретото Яна Букова.
Яна Букова е родена е през 1968 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Превежда и редактира поезия и философски текстове от новогръцки, старогръцки и латински.
В неин превод са издадени 12 книги съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и „Питийски оди“ от Пиндар.
Албена Врачанска: Всяка моя творба носи български оттенък
Тя сътрудничи на редица литературни и културни издания в България, Германия и Гърция. Яна Букова е член на редакционните колегии на реномирани международни литературни издания като списанието ФРМК, издание за поезия и визуални изкуства – Атина, Гърция; многоезичното списание за поезия Ariel-Art – Вюрцбург, Германия и др. В качеството си на редактор, издател и една от основните фигури на ядрото поети, обединени около ФРМК, Яна Букова е организирала и участвала в редица поетични четения, пърформанси и различни по рода си литературни акции.
Букова е автор на критически и теоретични текстове, публикувани в българския печат, които разглеждат различни по рода си аспекти на съвременните изкуства.
Стихове и разкази от Яна Букова са публикувани на повече от петнадесет езика в антологии и списания в Албания, Аржентина, Великобритания, Гърция, Мексико, САЩ, Сърбия, Унгария, Франция, Хърватско, Швеция и Чили. Нейни творби са издадени в различни литературни антологии и поетични сборници във Великобритания, Гърция, Франция, САЩ, Швеция, както и в престижните Journal of World Literature in Translation Absinthe 2018: Hellenisms (Michigan Publishing Services), l Best European Fiction 2017 (Dalkey Archive Press), в литературната антология Austerity Measures на издателство Penguin UK, в Two Lines 25 – Есен 2016 (на издателство Two Lines Press, San Francisco), в периодичните издания Drunken Boat, Zoland Poetry, Take Five, и т.н.
Яна Букова е автор на книги в различни жанрове, като стихосбирките „Дворците на Диоклециан“ (1995), „Лодка в окото“ (2000) и „Минималната градина“ (2006, Атина), сборника разкази „К като всичко“ (Стигмати 2006, Жанет 45 2018), романа „Пътуване по посока на сянката“ (Стигмати 2009, второ преработено издание Жанет 45 2014), на сборника приказки за възрастни „4 приказки без връщане“ (2016), както и на публикуваната през 2018 г. стихосбирка „Записки на жената призрак“ (Жанет 45).
Големият борхесиански роман на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“ се приема, като една от най-иновативните, завладяващи, ерудирани, идиосинкратични и амбициозни книги, които са се появявали през последните няколко десетилетия на съвременната българска литературна сцена. Според поета Ани Илков това е „Книга на пластове, сложна и мощна… Сред най-добрите три или пет прозаически книги на последните 10 – 15 години.“
Литературната историчка Мая Горчева определя, че „романът на Яна Букова ще завладее първо със своите хипнотични истории, но не за да увековечи линейността на вечното повествование, а за да проецира в писането паметта за мита и да разкаже за изтляването на мита, за превръщането му в житейски случки и човешка съдба. За да преведе историята в онова, което е субект на своето време и литературата.“
Според литературоведа Мария Огойска ние „сме изцяло в очарованието – във властта бих казала на турбулентното състояние на митико-поетично-литературното поведение на един творчески аз, произвеждащ пулсиращи митологични образи.“
Според поетесата и писателка Силвия Чолева: „Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. В книгата интонациите се сменят рязко, стихът е насечен, ритъмът – също, тонът е рязък, на места афористичността превръща стиха в сентенция, но дали не иска да ни „изпързаля“, да ни „провери“ или сами да се „проверим“, питаме се, докато четем, дали тази ирония не се е превърнала неусетно в сарказъм…“.
По определението на българския поет и журналист Марин Бодаков: „Новите й стихотворения са стихотворения на свободен човек – те постоянно търсят читателя, но изобщо не му се умилкват. Правят каквото си искат. Дори привикват в своята компания нейни „древни“ политически стихотворения, писани през 80-те. Няма нищо красивичко. Нищо вторично. Сюрреалистичната живопис е станала графика, драскулки със суха игла.“
