Фумио Кишида. Снимка: Bloomberg |
По време на скорошна реч в лондонското Сити японският премиер Фумио Кишида атакува аудиторията си с перфектна демонстрация на „инвестиционна дипломация“, като направи предложение на инвеститорите да преразгледат ниския статус на страната му в глобалните портфейли от акции, пише Лио Люис за Financial Times.
Във вихъра на собствена и национална подкрепа можете почти да забравите, че акциите на Токийската борса и йената поевтиняват стабилно, откакто той дойде на власт.
Но моментът, подчертаният акцент върху надеждните компании, продукти и услуги и препратката към първостепенната нужда от т.нар. animal spirits (терминът „аnimal spirits“ е използван за първи път от Кейнс и описва инстинктите и емоциите, които оказват влияние върху човешкото поведение, и може да се измерят например в потребителско доверие – бел. ред.) в частния сектор бяха умни.
Корпоративната Япония, може би повече от когато и да било през последното десетилетие, има тесен прозорец, в който да се заяви както пред местните, така и пред глобалните фонд мениджъри като най-инвестиционнияt клас дялов капитал в Азия.
Обстоятелствата, създаващи този прозорец – пандемията, променящият се статут на Китай в оценките на глобалните компании и инвеститори, преоформянето на веригите за доставки и евтината местна валута – са в рядка хармония.
Въпросът е дали японските компании, с тяхната история на липсващи „прозорци“, и японските домакинства, с тяхната история на игнориране на потенциала на местните акции, оправдават избликa на вяра, който Кишида продава.
Речта му беше забележителна по няколко причини. Решението на Кишида да се определи като първия следвоенен японски министър-председател с опит във финансовата индустрия беше смело, като се има предвид, че той е работил за Long Term Credit Bank, институция, която се срина и стана синоним на голямата цена за нацията след балона.
Но той удвои залога няколко изречения по-късно, твърдейки, че е най-осведоменият в последно време японски лидер, „когато става въпрос за реалностите на икономиката и финансите“. Контрастът беше търсен. През 2013 г. Шиндзо Абе подтикна глобалните инвеститори да преразгледат Япония с грабващи (и в крайна сметка неизпълнени) обещания за реформи, промяна и примамливото увещание да „купят неговата Абеномика”.
Бавно формиращите се концепции на Кишида за „нов капитализъм“ и по-тромавата „можете да инвестирате в Япония с увереност“ целят да представят неговите реформи като трезва инвестиционна теза срещу рисковия залог на предшественика му.
За тези, които търсят извинения да не преразгледат перспективите на корпоративната Япония, случаят на Кишида беше изпълнен с уверения. Препратките към нов капитализъм и задълбочено партньорство между публичния и частния сектор, например, дойдоха с изявления, че той все още вижда силната корпоративна рентабилност като ядро на целия проект. Насоките за насърчаване на иновациите в рамките на компаниите и за необходимостта от енергична стартъп култура имаха за цел да адресират две от оплакванията, които затвърдиха ниския дял на Япония в глобалните портфейли.
Но истински забележителното, казаха фонд мениджъри, които присъстваха на речта, беше заявеното намерение на Кишида да се превърне в премиерa, който най-накрая, след десетилетия на жалки политически провали и дълбока обществена съпротива, успява да убеди домакинствата да насочат част от колосалните си банкови спестявания към инвестиции. Финансовите активи на домакинствата са се утроили в САЩ през последното десетилетие, отбеляза той, докато в Япония увеличението е само 1,4 пъти.
Както с голяма част от офертата, подробностите ще трябва да дойдат по-късно. Кишида каза, че ще мобилизира „всички мерки за политики“, за да разгърне план за удвояване на доходите, базирани на активи, както и за разширяване на защитената от данъци японска версия на инвестиционните спестовни сметки. Теорията за това какво се случва по-нататък е добре репетирана. След като японските домакинства подкрепят – и това се очаква – акциите на собствения си корпоративен сектор, останалата част от инвестиционния свят ще се ги последва.
Основният проблем, пред който е изправен Кишида, обаче може да не е свързан с инвестиционни стимули или нови механизми, а с дълбоко разминаване с обществените възприятия за стабилност и риск. В много важни аспекти листнатите на борсата японски компании представляват надеждност с нисък риск, като често се хвалят с големи балансови буфери от пари за черни дни и са управлявани консервативно.
Някъде между тази реалност и решението на обикновените японци да вложат спестяванията си в тези корпоративни крепости обаче възниква идеята, че това е по своята същност опасен залог.
Речта на японския премиер „инвестирайте в Кишида“ последва месец, през който според анализаторите е вероятно чуждестранните инвеститори да са били нетни купувачи на японски акции за над 1 трлн. йени. Фактът, че пазарът спадна през април въпреки всичките покупки на чужденци, предполага, че несравнимо най-трудната публика за амбициите на Кишида ще бъде местната.
