Един от 130 пациенти на домашно лечение умира от сгрешено лекарство. Статистиката цитира магистър-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), на пресконференция по случай Деня на фармацевта, който бе отбелязан на 25 септември.
Тя припомни, че в България има 3300 аптеки и въпреки че числото е голямо, има общини, в които пациентите там са лишени от фармацевтични грижи. Едновременно с това има и общини, в които аптеките не изпълняват целия набор от функции, не работят с НЗОК, или не работят с наркотични вещества.
„Досега не е предвидено да има някакво облекчение за аптеките, така че да може да се осигури по-голям достъп на пациентите до фармацевтични грижи“.
„Нашата мисия е правилното лекарство да достигне до правилния пациент в правилното време и по правилния начин, така че да се минимизират страничните ефекти и лекарствени взаимодействия“, категорична бе Григорова.
БФС смята, че съществуването на хартиени рецепти позволява отклоняването на лекарства в неясни посоки. Ако всички рецепти са електронни, то ще може да се прави реален превантивен контрол по предписването и отпускането, коментира главният секретар на БФС Димитър Маринов.
От 17 декември 2020 г. когато бяха издадени и изпълнени първите електронни рецепти до момента техният брой е почти 22 милиона. От тях под 20 хил. са бели е-рецепти или 0,8617%. Почти всички са по НЗОК и същевременно 3986 практики някога са издавали е-рецепта, а 2920 или 73% от тях никога не са издавали бяла e-рецепта, посочи Маринов.
С промените в Наредба 4, подготвени от екипа на проф. Сербезова, се предвиждаше от 1 май 2022 всички рецепти да са електронни, а от 1 ноември рецептите да се издават задължително на работното място на лекаря и задължително за антибиотици. Служебният министър на здравеопазването д-р Меджидиев предложи нов проект на Наредба 4 за отмяна на предвидените за ноември промени.
Заместник-председателят на БФС маг.-фармацевт Анжела Мизова коментира прогенеричната политика и припомни, че отдавна в Европа генеричната замяна е работещ модел, но уви, у нас все още е табу.
В нашия конкретен български вариант, генеричната замяна дава алтернатива на лечение в условия на дефицит (отказ), на един конкретен търговски продукт, коментира Мизова и припомни стоическите усилия на магистър-фармацевтите в началото на пандемията COVID-19 да не отказват обслужване на болни пациенти. – Още през 2020 г. БФС предложи съвсем ясно формулиран текст за въвеждане на генеричната замяна, с известни ограничения за продуктови групи, както и правила, по които да се извършва, но и до момента за прогенеричната политика само се говори, посочи тя.
Магистър-фармацевтите апелират за пореден път „генеричната замяна в електронна среда остава пълна проследимост, кой какво е отпуснал и ще подобри достъпа на българския пациент до лекарствени продукти и лечение“.
