Една от най-известните политики на ранните османски владетели бил данъкът „девширме“ – кръвният данък, с който е облагано немюсюлманското население на империята.
[ad id=“225664″]
Той представлявал насилствено набиране на млади момчета от християнските семейства. Болшинството деца били зачислявани в еничерския корпус – армия от войници-роби, които винаги били използвани на първа линия в завоевателните битки. Този данък не бил събиран редовно, обикновено прибягвали към девширмето, когато султанът и везирите решавали, че е възможно на империята да са нужни допълнително работна ръка и войници. Като правило, набирали момчета на възраст между 12-14 години от Гърция и Балканите, като избирали най-силните от тях. Средно било взимано 1 дете от 40 семейства.
[ad id=“236993″]
Османските чиновници събирали заедно набраните момчета и ги закарвали в Истанбул, вписвали ги в регистър (с подробно описание, вслучай, че избягат), обрязвали ги и насилствено ги карали да приемат исляма. Най-красивите или най-умните изпращали в двореца, където ги обучавали. Тези момчета можели да получат много високи длъжности и много от тях по-късни ставали паши или везири. Останалите деца първоначално изпращали да работят във ферми в продължение на осем години, където паралелно изучавали турски език и се развивали физически.
[ad id=“236999″]
Около двадесетата си година официално ставали еничери – елитни войници на империята, които се славели с желязна дисциплина и вярност. Системата на кръвния данък отмряла в началото на 18 век, когато позволили на децата на еничерите също да постъпват в корпуса и по този начин той станал самоподдържащ се.
