Даже за султана животът в двореца Топкапъ е могъл да бъде крайно мрачен. По това време е битувало мнението, че е неприлично да се говори много на султана, поради което е била въведена специална форма на общуване с жестове. Така владетелят прекарвал голяма част от своето време в пълна тишина.
[ad id=“225664″]
Мустафа I решил, че това просто не може да се понесе и се опитал да премахне правилото за мълчание, но неговите везири отказали да се съобразят със заповедта му. По тази причина Мустафа I скоро полудял. Той често отивал на брега на морето и хвърлял монети във водата, за да „можели рибите да ги изразходват за нещо.“
[ad id=“225664″]
Атмосферата в двореца била буквално пропита с интриги – за власт се борели всички: везири, придворни и евнуси. Жените в харема получили голямо влияние и затова този период от империята станал известен като „женският султанат.“ Ахмед III писал на своя велик везир: „Когато преминавам от една стая в друга, то в коридора се строяват 40 души. Когато се преобличам, ме наблюдава охраната… Никога не мога да бъда сам.“
