Намерена е вода на 1000 км дълбочина, на една трета от пътя към земното ядро
Идеята на Жул Верн, че има океан дълбоко под повърхността в „Пътуване до центъра на Земята“ може да не е толкова фантастична. Мантията на Земята може да съдържа водата на много океани с дълбочина 1000 километра надолу, пише NewScientist.
Тази вода се намира много по-дълбоко, отколкото някой е наблюдавал преди, на една трета от пътя до границата на земното ядро. Нейното присъствие е регистрирано в диамант, изхвърлен преди 90 милиона години от вулкан в близост до реката Сао Луис в Бразилия.
Диамантът има дефект – в него са заключени минерали, останали в капан зад стените на диаманта. Когато изследователите го проучват отблизо с инфрачервена микроскопия, виждат безпогрешно доказателство за наличието на хидроксилни йони, които обикновено идват от водата.
„Тази вода е много по-дълбоко, отколкото някой е наблюдавал преди, на една трета от пътя до границата на земното ядро“
Якобсен открива, че тези допълнителни метали са се отделили от феропериклаза – нещо, което се случва при по-леките условия, при които попада диамантът, издигайки се нагоре на по-малки дълбочини. Но според металите, които присъстват, диамантът трябва да е с произход от по-екстремните условия на долната мантия (Lithos, doi.org/btcn). „Въз основа на състава на заключения минерал, ние предполагаме, че дълбочината е около 1000 километра“, отбелязва Якобсен.
Тъй като минералът е бил заключен в диаманта през цялото време, следите от водата може да идват само от мястото на образуването на диаманта в долната мантия. „Това е най-дълбокото доказателства за рециклирането на водата на планетата“, подчертава Якобсен. „Най-важната новина е, че водният цикъл на Земята е по-обширен, отколкото някога сме си мислели, простира се в дълбоко в мантията“.
Неговият екип вече е намерил доказателства за огромни количества вода на около 600 километра дълбочина смесени със скали.
„Водата има ясна роля в тектониката на плочите, но не знаехме колко дълбоко може да достигнат тези ефекти“, разказва Якобсен. „Това е от значение за произхода на водата на планетата.“ Например, възможно е, на Земята да е имало много вода от първия й ден в праха и скалите, които са я формирали в началото.
Но все още не е ясно как точно водата е попаднала толкова далеч надолу. Тя може да е стигнала в мантията дори по-рано отпреди 90 милиона години, през отложенията на океанската кора, която се заравя надолу, когато първичните тектонични плочи са се бутали една срещу друга.
Якобсен смята, че тази вода може да помогне да се обясни защо Земята е единствената планета, за която знаем, че има тектонични плочи. „Водата се смесва с океанската кора и се получава субдукция при границите на сблъсъка на плочите“, разказва той. „Въведената вода в мантията стимулира разтапянето и отслабва скалите и вероятно помага на движенията на плочите, подобно на смазка.“
Надеждата е, че тези изследвания ще ни помогнат да разберем как са се образували нашите океани и атмосфера.
