Да отбележим този ден, рождения ден на един голам български поет. Днес непризнат, довчера тачен. Който пожелае, да се поклони пред поета Вапцаров.
Стих, за мнозина неизвестен:
Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели –
гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.
В къщите протекоха стрехите –
бурен нивите души, войводо.
Стреляй горе, стреляй към звездите!
Нека паднем честни и свободни.
