ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 14, 1991 г.
118 години от обесването на Васил Левски
СЛЕДА, ВОДЕЩА КЪМ СТАРА ЗАГОРА
Знайно е, че Стара Загора влиза за пръв път в биографията на Левски в отрязъка от време 1855 г. – 1858 г. През този период младият карловчанин е послушник и помощник на вуйчо си, хаджи Василий, пратеник на Хилендарския манастир тук, като в същото време учи първоначално в класното мъжко училище, а след това в курса за свещеници. Във всички изследвания, дори и най-подробните, посветени на живота на Васил Левски, тези години от биографията му са осветлени на базата на оскъдни мемоарни източници. Затова особен интерес представлява един-единствен автентичен документ от това време, известен на специалистите (публикуван е в академичното издание „Васил Левски. Документално наследство“, 1973 г.), но поради една или друга причина останал на втори план в изследванията и неосмислен пълно в биографията на Апостола. Става дума за една тетрадка с ръкописни записки, пазена дълго време от близките му заедно с още няколко реликви (косите от дяконския му период, божигробско кръстче, тасче, револвер и предадени през 1907 г. на Етнографския музей в София, а по-късно минали в притежание на Военно-историческия музей. В случая за нас особен интерес представлява спомената тетрадка, съхранявана днес в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. Макар и неподписана, всичките нейни 37 страници, изписани четливо и старателно, графоложката експертиза недвусмислено доказва, че са излезли под ръката на Левски. В тетрадката липсва и дата. Чрез обстойни проучвания специалистите датират документа между годините 1856-1861 г. С основание някои от тях свалят горната хронологическа граница към 1858 г., отнасяйки документа към времето, в което Левски посещава свещеническия курс в Стара Загора. За да се проумее по-пълно значението на записките, логично е да отговорим на въпросите: как възниква този курс тук през 1856 г. и по какъв начин Левски се озовава в него? Нека припомним, че точно през тези години борбата за независима българска църква навлиза в нов етап, а Стара Загора е тясно съпричастна към нея. Въпросът за подготовка на български свещеници, които успешно да се противопоставят на засилващото се гръцко влияние, както и на стремежите на други религиозни общности спрямо българите, се откроява с острота. Местната общественост поддържа идеята за организиране на нарочен курс за свещеници. С тази задача се нагърбва даскал Атанас Иванов, преподавател по закон божий и ръководител на църковния хор. От първите, записали се в курса, е и Васил Кунчев, успешно завършил втори клас в Светиниколското училище. Всъщност пребиваването му в свещеническия курс около две години е най-продължителното време, което Левски е отделил за изучаване на богословие и църковни дисциплини. В този смисъл най-логично е твърдението, че споменатите записки са направени именно тук. Тяхното пълно заглавие е „Въведение на обличителното богословие“. Изхождайки от позициите на православното християнство, приети от автора им като правилни, основната цел на съчинението е разобличаването… „заблужденията на общества, несъгласни въз православната восточна църква“. Авторът се спира на историята на вселенската църква, на причините за нейното разделение, полемизира с юдейството, католичеството и други религии. Заслужава да се отбележи, че старателно направеният препис от страна на Левски, както и неговото запазване, независимо от по-нататъшните перипетии в живота му, говорят определено за подчертания му интерес към богословните науки, за почитта му към християнската религия. Любопитен е и друг факт: независимо от това кой му е предоставил съчинението за ползване, прави впечатление, че неговото съдържание има пряка връзка с острите полемични спорове, водени в българското общество във връзка с църковния въпрос, с отстояване консолидацията на българската нация на базата на източноправославната църква. Все в тази връзка логично е да се зададе и въпросът: какъв е източникът, от който Левски прави този препис, как се е снабдил с него. Проучванията на този етап не могат точно да идентифицират оригиналното съчинение, както и неговия автор. Внимателното изследване обаче на записките особено в езиково отношение, ни навежда на интересни изводи: запазената на места конструкция на руската реч, отделни русизми дават достатъчно основание да се твърди, че те са преписани от записки на друго лице, направило превода на български език. Най-логично е да се допусне, че това е българин, учил в руско учебно заведение и след това завърнал се в родината си. В тази насока на разсъждения могат да се предположат две имена на старозагорци – руски възпитаници – Захарий Княжески и Иван Хаджи Пенчов, вече изявили силното си присъствие в културния живот на Стара Загора в годините, когато Левски е на учение тук.
Величка КОЙЧЕВА
118 години от обесването на Васил Левски Следа, водеща към Стара Загора
