На 7 февруари се навършват 118 години от смъртта на един от най-забележителните български хайдути, посветил живота си на освобождението на беломорските българи – Капитан Петко войвода.
[ad id=“263680″]
Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. Става хайдутин през 1861 г., за да отмъсти за убития си брат и братовчед. Още с първите си действия Капитан Петко войвода респектира турците – на няколко пъти разбива изпратените чети срещу него и за кратко време се превръща в легенда. През 1863 г. в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета
Петко и неговите 8 другари са пленени и хвърлени в турски затвор,
където са измъчвани, но нищо не признават. На път от Солун за Драма те успяват да избягат. През 1864 г. Капитан Петко войвода има вече нова чета. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, който по-рано е победил. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина.
През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция,
напуска Беломорието и пристига в Атина.
Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена
мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“.
След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами „правят инспекция“ на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г.
четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката,
Еноската и Кешанската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили. В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.
Капитан Петко войвода продължава активно четническата си дейност през следващите години. През 1876 поради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на тежка опасност беломорските българи.
Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война.
Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.
След освобождението ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му
Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара
в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България. През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.
Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име.
Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът
Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева
и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна.
След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака (сега Асеновград, бел.ред.) Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета. В града е сформирана
Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция,
взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов. Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
