На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална инициатива, началото на която е поставено през 1996 г. Нейната цел е да повиши информираността за ревматичните и мускулно-скелетни заболявания и за влиянието им върху живота на хората, засегнати от тях, техните близки и обществото като цяло.
Артритните заболявания са една от най-големите групи хронични заболявания в световен мащаб. Те включват над 200 вида различни състояния, сред които ревматоиден артрит, ювенилен артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, подагра, остеоартрит, системен лупус ертиматозус и др.
Ревматичните и мускулно-скелетни заболявания засягат хора от всички възрасти, включително и деца, като в Европа повече от 120 млн. души страдат от такива заболявания. Те са сред основните причини за неработоспособност на населението и представляват огромен товар, както за засегнатите от тях, така и за обществото.
Артритът е болестно състояние на опорно-двигателната система, което най-общо представлява възпаление на ставите. Може да засегне ставния хрущял, подлежащите му костни повърхности, състоянието на ставната капсула и течността в нея. Най-честите симптоми са болка, скованост и ограничена подвижност на ставите, подуване и зачервяване на кожата над засегнатата става, а на по-късен етап деформации на ставите.
Изключително важно е да се знае, че забавянето на лечението може да доведе до инвалидизация, необратимо увреждане на ставите, тъканите и органите и, съответно, до намалена продължителност на живота. Затова ранната диагностика и навременният достъп до лечение са от първостепенно значение за овладяването на всички артритни заболявания.
Традиционната терапия е свързана със спазването на подходящ хранителен и двигателен режим, физиотерапия, противовъзпалителни средства и др. В някои от случаите се налага оперативна намеса, която включва артроскопия, остеотомия, ендопротезиране (изкуствена става), PRP-терапия.
Една от целите на новосъздадената дирекция „Защита на правата на пациентите“ към МЗ е да работи в посока подобряване на политиките за хората с хронични заболявания в България съвместно с представителите на неправителствените организации, като това включва и хората с ревматични и мускулно-скелетни заболявания.
