Тя е вид домашно животно. Сиамската е една от първите точно разпознати породи ориенталски котки. Произходът ѝ не е напълно известен, но се смята, тя че произлиза от югоизточна Азия и е потомък на свещените котки в храмовете в Сиам (сега Тайланд).
Там за първи път е открито изображение на такава котка в древен ръкопис. До края на XIX век на практика тези животни остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд.
След като са пренесени в Европа и Северна Америка сиамските котки бързо стават изключително популярни заради необикновения си външен вид.
Съвременната сиамска порода е създадена след интензивни селекции. Тя доста се отличава от старата порода, която днес е позната като тайска.
Сиамките са със среден до голям ръст. Теглото им е между 2 и 6 килограма. Тялото им е издължено и гъвкаво, а опашката – със заострен край. Козината на този вид котки е къса и прилепнала към тялото, без подкосъм, като обикновено основният им цвят е бял. При повечето сиамки главата, лапите и опашката са в различен по-тъмен цвят. Допускат се разнообразни нюанси – шоколадово, синьо, рижаво, цвят канела. Малките котета се раждат бели и чак няколко дни по-късно започват да потъмняват. Окончателната им окраска се появява на около 6 – 10 месеца. Много сиамски котки имат късогледство, което е била една от отличителните черти на породата и с нея са свързани много легенди. В наше време този генетичен дефект се смята за недостатък, който не се допуска от приетия стандарт на породата.
Сиамските котки са умни, общителни, обичат да са сред хора и силно се привързват към тях. Твърди се, че по характер приличат изключително на стопанина си. Тези котки са известни с голямата си игривост дори и като възрастни, и със силното си мяукане. С него те привличат вниманието към себе си, понеже са много взискателни и имат нужда от ангажираността на стопаните си. Сиамките са изключително паметливи и умеят да се отблагодаряват на хората за всяка добра дума или жест.
