Днес се навършват 142 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица. Потушено е с много кръв и зверства, но насочва международното внимание към мъките на поробения български народ.
[ad id=“225664″]
Априлското въстание е българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след събранието в Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени въоръжени представители на турската власт, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, въстаниците в Копривщица нападнали и прогонили с оръжие военната част на поробителите. Местният турски подуправител – мюдюринът – бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“.
[ad id=“263680″]
Въстанали 95 села и градчета. В Априлското въстание участвали едва около 10 000 души, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за неговия кървав и трагичен край, но то е изцяло българско дело. Неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история като герои – една недостижима мечта за българите. Тя отеква през столетията с имената на Каблешков, Бенковски, Бачо Киро – Раковски, Левски, Христо Ботев и много други герои, отдали живота си за България.
