ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 52, 1990 г.
140 години от рождението на Иван Вазов
„…ВИНАГИ СЪМ ХРАНИЛ ЖИВА ЛЮБОВ КЪМ СТАРА ЗАГОРА”
КАК НАРОДНИЯТ ПОЕТ СТАНА ПАТРОН НА КЛАСНОТО МЪЖКО УЧИЛИЩЕ
В едно интервю с Вазов, поместено в сп. „Илюстрация светлина” през 1905 г., където е описана и обстановката на неговия кабинет, „светая светих” за писателя, се споменава, че на една от стените е окачена „…голяма картина, представляваща старозагорското класно училище”. Този факт е веществено доказателство за неговата духовна привързаност към Стара Загора. Нейното начало е поставено с дълголетното му приятелство и творческа дружба със старозагореца Атанас Илиев, изтъкнат възрожденски общественик и книжовник след Освобождението – дописен член на БАН. Нека припомним, че още в началото на 80-те години на миналия век, когато Иван Вазов издава в Пловдив сп. „Наука”, оставило трайна диря във формиращата се следосвобожденска култура на България, един от най-активните и ценени негови сътрудници е Атанас Илиев. На страниците на това списание излизат и редица отзиви, отразяващи културния живот на Стара Загора от това време – появата на в. „Земеделец”, „Статистически календар на Старозагорския департамент”, театралното представление на пиесата „Иванку, убиецът на Асеня І” от В. Друмев. Тези отзиви показват не само че Вазов е имал информация за духовността на старозагорци, но тя получава и високата оценка на писателя. Известно е още, че Атанас Илиев като уредник на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, започнал да излиза в София от трая на 80-те години, има определена заслуга за първата публикация на романа му „Под игото”, появил се на страниците на споменатото издание през 1889 г. Нека споменем още, че Вазов е имал възможността сам да се увери в искреното почитание на старозагорци към личността и делото му, засвидетелствувано от тях при посещението му тук през зимата на 1883 г.
През 1895 г., когато се подготвя първият всенароден юбилей на поета, по собствена инициатива учителството в Стара Загора дава литературно-музикална вечеринка, приходът от която внася във фонд „Иван Вазов”. Но види се, това не удовлетворява местната интелигенция и тогава се ражда предложението класното мъжко училище да носи името на народния поет. Решението се взема на сесия на окръжния народен съвет през септември 1895 г. По всичко личи, че Вазов е бил добре информиран, че той е продължител на известното Старозагорско класно училище (Светиниколското), играло важна роля в духовната пробуда на нацията през Възраждането, и е дълбоко развълнуван от оказаната му чест.
На юбилея, състоял се в София на 24 септември 1895 год., старозагорската делегация (в нея участвуват Атанас Илиев и Маньо Бояджиев) приветствува юбиляра и оповестява решението на старозагорския окръжен съвет за наименованието на училището. Вазов, искрено затрогнат, отговаря: „Предайте, господа, моята най-дълбока признателност
На старозагорци. Тези изрази на симпатии ме дълбоко покъртиха. Винаги съм хранил жива любов към Стара Загора като един от най-интелигентните центрове на България и сега, и в турско време. Затова честта, която ми се прави, за мене има висока цена и аз се гордея с това. Благодаря ви!”
Близо век класното училище, малко по-късно гимназия „Иван Вазов” (сега ЕСПУ), носи с достойнство името на своя патрон. А едно от доказателствата за отличните чувства на народния поет към Стара Загора е неговото съгласие стихосбирката му „Под нашето небе”, една от най-хубавите негови стихосбирки, да види за пръв път бял свят тук. Отпечатана е през 1900 г. като самостоятелно издание на списание „Надежда”, изливало под редакцията на Атанас Илиев.
Величка КОЙЧЕВА
140 години от рождението на Иван Вазов
